Изпратено от Димитър Владимиров НСО (нерегистриран) на Съб., 10/10/2009 - 13:56.
За жалост на краткият ми до момента живот не съм имал много възможности за досег до много на брой хора от вашата компетенция и със благодарност установяваам, че да бъда ваш студент, та макар и дистанционно обучение, е едно истинско предизвикателство и удовлетворение, най-просто казано. Зачитам се в нещата представени във вашият сайт, естествено трудно е да се изчете всичко наведнъж, и след като прочетох тази статия, ако мога така да нарека този ред на мисли, установявам, че все пак наистина има искра на надежда.
Надеждата, че ние младите можем да изградим нещо повече от една излиняла и засъхваща държава. Тъжните мисли, които се появяват у мен обаче, може би са от това, че много други фактори и влиятелни по своят смисъл личности, гасят искрата преди още да е станала пламъче и да се разгоряла в огън.
Несекващата, простотия и сива маса, както вие се изразявате, ни поглъща именно поради тези фактори, които изразих, подрязва крилата ни...На обществото не му е нужен поредният човек, който може да го изгради като такова. Явно принципът на дадени субекти е в целта на "загниването ни". Както са казали хората: "Рибата се вмирисва откъм главата", е да, но май рибата е твърде голяма и хищна и не виждам как ние можем да я обезглавим.
Благодаря Ви, че сте оставили местенце и мога да изразя скромното си мнение, пред човек от вашият ранг!
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
За жалост на краткият ми до момента живот не съм имал много възможности за досег до много на брой хора от вашата компетенция и със благодарност установяваам, че да бъда ваш студент, та макар и дистанционно обучение, е едно истинско предизвикателство и удовлетворение, най-просто казано. Зачитам се в нещата представени във вашият сайт, естествено трудно е да се изчете всичко наведнъж, и след като прочетох тази статия, ако мога така да нарека този ред на мисли, установявам, че все пак наистина има искра на надежда.
Надеждата, че ние младите можем да изградим нещо повече от една излиняла и засъхваща държава. Тъжните мисли, които се появяват у мен обаче, може би са от това, че много други фактори и влиятелни по своят смисъл личности, гасят искрата преди още да е станала пламъче и да се разгоряла в огън.
Несекващата, простотия и сива маса, както вие се изразявате, ни поглъща именно поради тези фактори, които изразих, подрязва крилата ни...На обществото не му е нужен поредният човек, който може да го изгради като такова. Явно принципът на дадени субекти е в целта на "загниването ни". Както са казали хората: "Рибата се вмирисва откъм главата", е да, но май рибата е твърде голяма и хищна и не виждам как ние можем да я обезглавим.
Благодаря Ви, че сте оставили местенце и мога да изразя скромното си мнение, пред човек от вашият ранг!