Длъжници на обществото и неговото управление

  Държавата и управлението правят това-онова в областта на сигурността (така ще наричам за по-кратко националната сигурност и отбрана, външните отношения и вътрешния ред). Има някакво щъкане, разместват се различни събираеми без това да се отразява на сбора, вдига се шум или се създава шум в системата. С други думи – не е като да не е нищо, а дали е нещо – трудно може да се каже в нарастващия дефицит от необходима информация и достатъчна публичност.
  В същото време в Науката за сигурността протичат някакви си свои процеси, тя води самостоятелно, откъснато в главното от реалността и самозадоволяващо се откъм научни степени и звания и производство на десетки хиляди думи съществуване.
  Заедно с това все повече не съвсем невидимо, именно нашата Наука за сигурността – ако не цялата, то в очевидно непренебрежима степен, - започва да се оказва на предния фронт в оспорването на базисните приоритети на българската държава и обществото ни в сигурността.
  Особено по отношение на външнополитическия избор на страната ни.
  
  Старая се да следя голяма част от научната продукция и установявам, че вече е не изключение, а правило под прикритието на научни разработки или чрез самозаблудата, че се правят научни статии, студии, дисертации и монографии, да се пропагандира анти-западно, анти-американско и особено модно е сега – анти-европейско мислене.
  Заедно с това все по-открито се прибягва до про-путинско, про-российско и про-азийско убеждение и убеждаване (тук говоря за про-российско, за да не влизам в конфронтацията русофили-русофоби, както и да отделя руското, което е етническо, от российското, което е държавна идеология; да напомня, че имаме рУсский народ и РОссия, като всеки русский е россиянин, но не всеки россиянин е русский) за необходимостта от преоринтация на страната ни от западно геополитическо направление в източно.
  Разбира се, разбира се, научното творчество е въпрос на свободен избор. Това е безспорен в утвърдителния си отговор въпрос, но има и друг въпрос – за моралната отговорност на учените и преподавателите, които опаковат чрез научно творчество личните си убеждения и предубеждения, политически симпатии и антипатии и така манипулират студентите и донякъде промиват мозъците им.
  Трудно бих преживял моята Наука за сигурността да се превърне в челен отряд, в експедиционен корпус на борбата срещу европейския избор на страната ни. Аз смятам, че българската Наука за сигурността не бива да играе ролята на пета колона в нашето общество. Но ако не в цялата ни Наука за сигурността, в някои нейни ешелони и ескадрони такава тенденция има.
  В страната ни има не просто катедри и даже факултети, а цели университети, където скрито или явно, все по-малко скрито и все повече явно се прави и преподава наука, която е в разрез с външнополитическата ориентация на страната ни.
  
  Несъмнено, тази външнополитическа ориентация не е догма, не е истина от последна инстанция, не е новият марксизъм-ленинизъм и не е извън сферата на критическите анализи. Даже колкото повече е подложена на такива анализи, толкова по-добре за нея. Но ако тези анализи са научни.
  Една от причините за катастрофата на марксизма-ленинизма като идеология бе, че при соца той бе изваден и изведен извън критиката, бе постулиран за единствено прав и неподлежащ на крикики.
  За жалост, днес като правило нападенията и нападките срещу външнополитическия избор на България са маскирани като научни анализи, а всъщност те са копия и мечове, боздугани и ятагани за идеологизирано настъпление срещу нея. И това настъпление се прави по законите и каноните на старата, изпитана соц агитация и пропаганда. С нашата външнополитическа ориентация се води война чрез методите на Науката за сигурността и в полето на Науката за сигурността.
  Една от причините това де е така, разбира се, само една от причините – е езикът, на който говори българската Наука за сигурността. Този език не бе развит, той в началото на Прихода в голяма степен користно извърши мимикрия – като от мнозина адепти доскоро на соца бе извършена замяна на съветския староговор със северноатлантически новоговор. Т.е. промени се формата, но не и съдържанието.
  Мога да давам множество примери за тази формална промяна, всъщност подмяна.
  Казаното дотук, давам си ясна сметка, е тема за много по-задълбочени дискусии с много по-сериозни аргументи.
  
  Ще завърша с убеждението си, че днес пред учените и преподавателите в сферата на сигурността стоят две изключително важни задачи.
● Първата от тези задачи е те да работят за излизането на българската Наука за сигурността от тежката криза, в която тя е изпаднала. Някой би оспорил като пресилено твърдението, че слабата Наука за сигурността води директно и до дефицит на сигурност за държавата, обществото и гражданите, но според мен това твърдение в никакъв случай не е пресилено. Липсата на необходимата научна подкрепа за дейностите в системата за национална сигурност, действието по метода „проба – грешка – пак проба – пак грешка“, твърде голямата доза импровизации и мотивирани от лични комплекси и емоционални импулси решения, правенето на политиката за сигурност без науката, въпреки науката, а нерядко и напук на науката, снижават качеството на управлението в сигурността до недопустими долни прагове.
  Една никак не малка част от причините за кризата, която преживява Науката за сигурността е закодирана именно в това, че тя е обществена наука, наука за обществото и неговото управление. И ако управлението на обществото не се интересува от нея, ако няма нужда от нея, ако тя не разработва за управлението раазлични сценарии и не предлага алтернативни решения, защото те не са поискани от властимащите, то Науката за сигурността много трудно би могла да се развива и неизбежно ще се затвори в своите кабинети, аудитории и библиотеки, ще започне да се развива сама за себе си, да задоволява сама себе си, да произвежда научни степени и звания, да плоди така и оставащи непознати за широката аудитория научни и около-научни трудове, да произвежда думи и да възпроизвежда себе си, без да държи ръка на пулса на обществото и без да му помага в търсенето на отговор на стратегическите предиизвикателства и рискове, пред които то е изправено.
  ● А втората от тези задачи е да се развива езикът в Науката за сигурността, българският език в нея. Разбира се, че кризата на българската Наука за сигурността затормозява развитието на българския език в тази наука. Но е вярно и обратното – не(до)развитият език в българската Наука за сигурността спира нейното развитие, прави я поне донякъде изостанала, поне в някаква степен архаична, поне в някои проблеми предубедена, реидеологизирана, стремяща се твърде много да запази пъпната си връв с времето на соца.
  И в Науката за сигурността е в сила обратната връзка - не само каквато ни е Науката за сигурността, такъв е и езикът, на който тя говори, но и какъвто е езикът, на който тя говори, такава е и Науката ни за сигурността.
  Ето защо тези две задачи са в едно диалектическо единство и са и на теория, и на практика, двете страни на една и съща монета. Имаме прекалено много случаи вече да се убедим наистина, че каквато наука в сигурността правим, такъв ни е и езикът, на който говорим в нея, както и на какъвто език в сигурността говорим, такава ни е и науката, която правим.
  А да не забравяме и това, че езикът и мисленето също са свързани в неразкъсваема обратан връзка – не само както мислим, така и говорим, но и както говорим – така и мислим. Затова антиевропейският език на сериозна част от днешната ни Наука за сигурността е резултат от антиевропейско мислене на съответните учени, но той е и допълнителен стимул за развието на тяхното антиевропейско мислене.
  В този смисъл българските учени и преподаватели в областта на сигурността са длъжници на обществото и на неговото управление, а също така и на своите студенти и на сега навлизащите в полето на експертизата млади специалисти.   Като всеки дълг и този, ако не започне своевременно да се погасява, той ще започне да става непоносим за изплащане – и като главница, и с високите и ставащи все по-непосилни лихви.
  
  07.08.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
           _   _____  _    ___  
_ __ (_) |__ / | | / _ \
| '__| | | / / | | | | | |
| | | | / /_ | | | |_| |
|_| _/ | /____| |_| \__\_\
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.