Малкото и голямото отлагателно вето

  Много съм разочарован от липсата на вето от президента върху промените в НПК, макар и отлагателно!
  Защото става дума не просто за някой си там закон, а за нещо знаково, което сега, в този си вид слага чертата под цял един етап от развитието на обществото ни и дава началото, а по-скоро ускорява началото на нов период, който може да се окаже разрушителен за онова, което е останало от държавността ни.
  Демокрацията ни се изражда отгоре в олигархия, отдолу - в охлокрация (тълпокрация). Това е смъртоносна смес за всяко общество - когато, по аристотеловски, отгоре управляват малцина зле, а легитимността им се черпи от стихийността на плебса, да го кажем така за по-образно...
  Много е коварно да имаш подобен политически режим, който руши държавата и държавността в полза на една тънка прослойка, живееща и хранеща се с плаячкаджийство на всички видове собственост, и в същото време се опира на гласовете на онези, които най-малко имат представа защо така всичко се руши и още по-малко от това най-малко се интересуват от дългосрочната съдба на България, ами единственото, което изпълва дните им е мазохистичното търкане на лотарийни билети и садистичното псуване на всичко и всички.
  Ето защо съм толкова много разочарован... Не върви България на добре, изпускаме си я и имаме нужда от мъничко време да се огледаме и ослушаме, опомним и осъзнаем. В този смисъл имаме смисъл от отлагателно вето за всичко онова, което протича у нас и изтича като пясък между шепите на обществото ни.
  За да се опитаме след това отлагателно вето да му наложим и отхвърлящо вето - веднъж завинаги. Повече така не може, не трябва, не бива!
  Но как да дочакаме голямото, общественото отлагателно вето, ако държавният ни глава не намира смисъл и смелост да наложи малкото, своето отлагателно вето!?
  И отново, като бил в неговата сграда и изгълтал много жаби, ще напомня тревогата си от екипа на държавния глава отперди половин година. Тогава много приятели с военни униформи (особено светло сини) нещо ми се разсърдиха.
  Защо президентът Първанов през първия мандат не правеше груби грешки, глупости, шлемове и абевета? Ами и защото там имаше хора, аз бях единият от тях, които не се страхуваха да се борят с него, да му казват истината за неправилните ходове в очите! Моята борба тогава бе обречена и тежка, но не напразна и излишна!
  В този екип на сегашния държавен глава, писах го, ще се поовторя, преди половин година, няма хора, мислещи различно от държавния глава, няма адвокати на дявола, които да твърдят дори упорито и безнадеждно нещо различно от неговите (пред)убеждения, няма визионери, няма ярки личности, поставящи перспективите си, личните си перспективи от седенето в тази сграда под интересите на държавата и още повече - под интересите на държавния глава!
  Да, един президент решава еднолично каквото иска да реши. Но ако до него има кой да му говори истините в очите, той ще получи перфектна възможност да види и другите страни на проблема.   Големите държавници са големи и със своите екипи.
  Но голяма работа кой как си мисли, че ще стане държавник, след като докато той се бори да стане държавник, междувременно на България ѝ е от зле по-зле. И все по-зле става в нея и все по-зле ѝ става на нея...
  
04.08.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ____   _                     _   _ 
/ ___| | |_ __ _ __ _ | | | |
| | | __| / _` | / _` | | |_| |
| |___ | |_ | (_| | | (_| | | _ |
\____| \__| \__, | \__, | |_| |_|
|_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.