Мимикрията на обществото-хамелеон

  Всеки ден у нас е крачка назад. Такова е усещането на една част от хората – тези, които мислят и преживяват (почти) като мен.
  Крачка назад от Европа. Крачка назад от демокрацията. Крачка назад от модернизирането на обществото. Крачка назад от нормализирането на страната.
  А обяснение на това, което ни се случва отдавна е дадено от … математиката. Да, от математиката!
  Казвам го като бивш математик, даже като накогашен кандидат на математическите науки.
  Защо ли?
  Защото членството на България в Европейския съюз може да се сравни с математическата задача за налагане на строго подредена, подчиняваща се на стриктни правила решетка върху анархистична система, която генерира хаос (и той не е пренебрежимо слаб) и чиято структура има сериозни дефекти, силни вътрешни напрежения и „изгаря” много вътрешна енергия чрез триене.
  България е анархистичната система. Европейският съюз е строго подредената решетка.
  
  Според математическата теория на системите, възможните решения на тази задача са няколко и те могат да бъдат описани по следния начин като реакция на анархистичната система спрямо наложената й строго подредена решетка:
  Първо, системата се подчинява на решетката и разумно приема нейните правила и норми, нейната структура, нейните канали за вътрешен и външен обмен на вещество, енергия и информация.
  Второ, системата отхвърля решетката и „излиза” от нея, защото категорично отказва да приеме нейните правила и норми, нейната структура, нейните канали за вътрешен и външен обмен на вещество, енергия и информация.
  Трето, системата се стреми да се адаптира към решетката, но това става бавно, трудно, на приливи и отливи и по метода на пробите и грешките.
  Четвърто, системата се съпротивлява на решетката, но макар и твърде продължително и нерядко против волята й, тя е принудена да я приеме.
  Пето, системата се съпротивлява срещу решетката, която накрая се „отказва” от нея, принуждавайки я да я напусне или да остане изолирана в нейната периферия.
  Шесто, системата мимикрира, т.е. „отгоре” се създава видимост сякаш се е адаптирала към решетката, но „отвътре”, като същност, тя си е останала по-старому съвсем същата.
  
  И така, нашето поведение, сиреч случващото се у нас отговаря на шестото възможно решение – мимикрията.
  Цялото ни развитие, ако то е развитие, през последните 10 години е мимикрия.
  Ние сме общество-хамелеон.
  И, забележете, от всички възможни решения последното, т.е. мимикрията е е най-неефективното, най-стратегически безпътното, най-разнормализиращото, най-дуструктуриращото системата и най-дърпащото я назад и надолу.
  Това е така, защото при това решение се хаби най-много енергия (анархия) и се поражда най-много ентропия (хаос), пропиляват се най-много ресурси, нерви, шансове и надежди. А се хаби най-много енергия и се поражда най-много ентропия, защото при това решение, т.е. при такова поведение на системата, тя изразходва двойни усилия — от една страна, да създава видимост на промени, чрез които да „излъже” решетката; а от друга страна, да продължава да живее в безотговорност и безредие, които поглъщат безценни количества от нейните жизнени сили и не позволяват да се роди така лелеяното ново качество на живот.
  
  Ето това правим ние – разграждаме настоящето си и профукваме бъдещето си, защото лъжем себе си и залъгваме другите, хвърляме пясък в очите на Европа и се самобаламосваме. Водим пуст и опустошаващ ни живот на най-обикновена и най-обидна мимикрия – да създаваме видимост, че сме нещо и да си живеем сякаш сме нищо. Отгоре някакво лустро, някакви оплетени в търчи-лъжи политици, някакви гръмки цели и бъхтания в гърдите Булгар, булга-ар!, някакви имитации на държава и общество, а отдолу – мутризация и чалгизация, пасивност и апатия, безразличие и безхаберност, мразене на другите и различните и псевдопартиотарство и псевдоживуркане.
  
  Математиката го е доказала – най-глупавото, което може да направи една система, в случая едно общество, това е да мимикрира, да се прави, че е нещо отгоре и да не прави нищо отдолу; да лъже другите и да мами себе си; да се изживява като жертва на външни сили и вътрешни врагове и да не се опитва да пожертва частица поне от себе си, за да си промени битието и съзнанието.
  
  Затова не е странно, че в обществото-хамелеон, в обществото от хамелеони, който е по-хамелеон, той е по-отгоре, който е най-хамелеон е най-отгоре, а който е по-по-най-хамелеон е по-по-най-отгоре.
  
  Остана само да ви кажа коя задача за хамелеони засега математиката не е решила.
  А тя е следната:
  Какъв е цветът на хамелеона, поставен пред огледало?
  И това само на пръв поглед е друга, съвсем различна тема за размисъл
  
  05.08.2017 г.
  
  
  P.S.
  Тя, нашата, ми заприлича на играта Тука има, тука нЕма.
  Под три напръстника като горни половинки на трите фигури-символи на Статуквото ще скрият едно топче. И под която фигура се падне топчето, той изгаря.
  А народът ни чучнал, гледа, чуди се, чеше се по темето на коя да заложи.
  Той така и не разбира, че в тая игра залагащият винаги губи.
  И ще губи, докато не престане да играе със съдбата си хазарт, ами не я вземе в своите ръце. И не проумее, че трите фигури са преплетени в едно и са му препречили пътя напред и нагоре.
  Така или иначе, залозите продължават. В играта двама са малко, трима са много...
  
  06.08.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         _____   _____   ____    _ 
___ | ____| |_ _| | ___| | |
/ _ \ | _| | | |___ \ | |
| __/ | |___ | | ___) | | |
\___| |_____| |_| |____/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.