Изпратено от Чавдарова (нерегистриран) на Съб., 13/09/2008 - 12:33.
Уважаеми доц. Слатински,
Уволнявана съм два пъти в т.ч. от ВСУ.На път съм, това да ми се случи за трети път.
Най-тъжното в тази проза е, че колегата до теб, с когото си общувал дълги години, пили сте си ракията както се казва, мълчи базразличен. Има и по-лош сценарий: колегата се натиска да обслужи уволняващия, по-лесно да те изхвърлят зад борда.
Този тип култура в гилдията е благоприятна хранителна среда за подобен тип уволнения. Всеки се оправя сам. Затиснал се е с единствената мисъл за оцеляване. Резултатът е предизвестен: все някой ден, след евреите, комунистите, демократите, интелигенцията, малцинствата и др. идва ред на мълчаливците. И така до безкрай.
Дано не ти прозвучи абсурдно оптимистично, но след уволнение не се отчайвам, не се примирявам и продължавам напред. Докъдето ми стигнат силите. Крепят ме студентите, семейството, приятелите. И хубавите книги в т.ч. твоите за сигурността. Това лято попаднах на бисер - книгата на проф. Ставрев "Криза на публичния мениджмънт". Обичам го този човек без да го познавам лично. Ето няколко реда от нея, които са в пряка връзка с твоето уволнение:"Днешна България не е добро място за живеене. Това отлично знае всеки живял достатъчно дълго в нея почтен и взискателен човек. Но искрено вярвам, че може да стане. Не съм сигурен, а само вярвам. А за да вярваш, не се налагат задължително обяснения пред невярващите. Както вярващият вярва, не защото е виждал Господ и това хич не му пречи да се чувства по-спокоен и уверен и от най-преуспелия безверник".
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Уважаеми доц. Слатински,
Уволнявана съм два пъти в т.ч. от ВСУ.На път съм, това да ми се случи за трети път.
Най-тъжното в тази проза е, че колегата до теб, с когото си общувал дълги години, пили сте си ракията както се казва, мълчи базразличен. Има и по-лош сценарий: колегата се натиска да обслужи уволняващия, по-лесно да те изхвърлят зад борда.
Този тип култура в гилдията е благоприятна хранителна среда за подобен тип уволнения. Всеки се оправя сам. Затиснал се е с единствената мисъл за оцеляване. Резултатът е предизвестен: все някой ден, след евреите, комунистите, демократите, интелигенцията, малцинствата и др. идва ред на мълчаливците. И така до безкрай.
Дано не ти прозвучи абсурдно оптимистично, но след уволнение не се отчайвам, не се примирявам и продължавам напред. Докъдето ми стигнат силите. Крепят ме студентите, семейството, приятелите. И хубавите книги в т.ч. твоите за сигурността. Това лято попаднах на бисер - книгата на проф. Ставрев "Криза на публичния мениджмънт". Обичам го този човек без да го познавам лично. Ето няколко реда от нея, които са в пряка връзка с твоето уволнение:"Днешна България не е добро място за живеене. Това отлично знае всеки живял достатъчно дълго в нея почтен и взискателен човек. Но искрено вярвам, че може да стане. Не съм сигурен, а само вярвам. А за да вярваш, не се налагат задължително обяснения пред невярващите. Както вярващият вярва, не защото е виждал Господ и това хич не му пречи да се чувства по-спокоен и уверен и от най-преуспелия безверник".