За производството на роби и произвола на бездарието

  Не зная, не ми е сведено все още дали заплахата от дисциплинарни репресии за това, че във Фейсбук понякога на стари години пиша по някой статус за международното положение, гришата и кишата, важи и по отношение на споделянето на статуси на Фейсбук-приятели. Докато не ми кажат, реших да се възползвам от глътката свобода и да споделя вчера на стената си във Фейсбук ето този текст на Веселина Седларска – „Социопатите, които ни управляват“ (http://clubz.bg/55240-sociopatite_koito_ni_upravlqvat), защото мен също ме вълнуват чисто научно и изключително лично и баналността на злото, и ширещата се социопатия сред тези, от които зависят онези, от които нищо не зависи или зависи все по-малко, сиреч почтените и обикновените хора.
  Текстът на Веселина Седларска ме развълнува. Едно е когато аз си мисля нещо (засега ми забраняват да говоря, утре може да ми забранят и да мисля, но това ще бъ де утре...), друго е, когато някой умен човек си мисли същото нещо. Значи има вероятност да е вярно поне нещо от това, което си мисля и заради което ми размахват дисциплинарния меч за наказание на някаква чисто хипотетична моя неетичност спрямо онова, което трябва да си мисля, за да мисля правилно и тези, които единствени имат правото да са прави, да са доволни.
  По странно съвпадение, точно когато си пиех кафето и четях този текст на Веселина Седларска, ръка на рамото ми сложи и приседна на "Витошка" до мен мой приятел.
  
  Eто какво каза потресен той, като ми се струва, че в нещо много важно допълва текста на Веселина и съвпадението на текста и разказа значи не е никак случайно:
  
  - Всички коментираме проявите на хората от най-голямото ниво. Но освен най-голямото ниво, има и по-ниски нива! А в тях се случват страшни неща, пълзи мракобесие. Фашизмът не е в палячовци, които се правят на нацисти-карикатури, защото толкова им е акълът, а човек ако му е малко акълът, това е за цял живот. Фашизмът е далеч по-сложно явление. Той е невидима засега опасност, катереща се нагоре и нагоре като отровен безцветен и безмирисен газ…
  
  Приятелят ми сподели, че този ден разговарял с хора, монтиращи навсякъде камери в неговата администрация (и тази администрация не е частна!). Те му споделили шашардисани, как ръководителят на администрацията не само харчи луди обществени ресурси за "окамеряване, омикрофоняване и окабеляване" на цялата структура, буквално навсякъде, но и наредил да му сложат поне един телевизор (монитор) в кабинета и да свържат камерите, разположени из цялата организация с личния му телефон, за да може непрекъснато и вредом и по всяко времеда следи своите подчинени - кой къде ходи, с кого се среща, какво прави, какво работи, как диша, купува ли си кафе от амтомата, тегли пари от банкомата!
  Това е висш ръководител на администрация, за която никой не е установил още, че се състои от неразумни хора и мошеници, от злостни нарушители на морала и дисциплината, за да ги третират като малоумни и престъпници.
  И въпросният ръководител, нямащ по професионална компетентност нищо общо с тази администрация, вместо да е стратегически лидер на своята организация, вместо да инвестира в човешкия фактор, в развитието (и привличането!) на млади кадри), ще следи, ще наблюдава, ще надзърта, ще надзирава, ще воайорства, ще държи в страх, ще смазва с унижаване на достойнството, ще наказва и ще натиква в шише своите подчинени, ще им доказва тяхната нищожественост спрямо неговата административна власт, без да съзнава, че те са интелигентни същества, с чест и достойнство, че тяхната дейност е творческа, а творческата дейност не знае миг покой, нито денем, нито нощем, ако е творческа, а ако е задушена свободата, тя се превръща в трагедия и агония за творците и превръща творците в слугинаж в името на коричката хляб!
  
  Ето какво се случва в държавата ни, - страда моят приятел, - ето я полицейщината, ченгесарщината, опорстачването и мутризацията, които ни обземат и скоро ще ни задушат... Както бе казал един поет - Бездарието е фашизъм!
  
  Питам го – няма ли медии, на които да разкажете това? А той въздиша:
  - Жалко е, но реалността, ако не е свързана с голямото ниво на властта, не е атрактивна за медиите и социалните мрежи. Опитах се да разкажа тук и там какво се случва при нас, как то ескалира, но всеки смята, че това е частен случай, че този случай не е типичен, че някакви лични комплекси се избиват или лични сметки се разчистват… А това всъщност е реалният, нашият живот.
  
  Слушах внимателно приятеля си. Можех да му кажа своите наблюдения, своите размисли, своите тревоги - какво се случва в обществото, защо съм обезверен, защо смятам да се оттегля в личното си пространство и да престана да се интересувам от случващото се, защото явно народът ни не се терзае от него и му харесва; защо толкова много мракобесие задушава личната свобода, гражданската смелост, себеуважението. Защо умните управленски кадри нямат шанс за изява, защо младите бягат за реализация в чужбина, а у нас изпечени мерзавци и социопатни мракобеси могат да получат такава безконтролна власт в своите административни губернийки и вилаетчета, каквато и при тоталитарния соц не са имали.
  
  Не зная как мога да помогна на приятеля си, но знам, че случващото се в тяхната организация е страшно и не е частен случай, а първи метастази на скрила се и притаила се опасна болест.
  
  И не е въпрос човек да се изока – елате ни вижте! Защото като е сам, ще го оставят в изкуствена засада, ще се разправят с него. Или тайно ще се радват какъв гладиатор е, как се бие на арената, как отблъсква удари с мечове и с нокти от лъвове и тигри, а по-скоро – от чакали и хиени.   Но после публиката ще се прибере по домовете при своите матрони и хетери, наложници и половинки и ще коментира с ракийката и салатката – как смело се сражаваше, но бе сам, мърцина си отиде, разкъсаха го, изядоха го…
  
  Все пак попитах приятеля си – а защо всички във вашата администрация мълчат, защо не се сплотят? Та нали всеки поотделно може да бъде унищожен, но всички заедно – не? Къде са синдикатите, къде са личностите?
  
  Приятелят ми въздъхна отново:
  - Мълчат, траят си, скатават се, спотайват се, защото хората у нас се приспособяват. Ние сме царете на приспособяването. Към всичко можем да се приспособим – и към социализма, и към постсоциализма, който нарекохме демокрация, и към постдемокрацията. Социалдарвинизмът нали това казва – оцеляват най-приспособимите!
  В България, приятелю Ники, върви производство на роби – по манталитет и с добре обмислено поведение, без никакви особени угризения на съвестта. Да си роб по избор е най-лесно – никакви усилия, просто си живуркаш, гмуркаш се в сивата маса на себеподобните и минимизираш риска някой да се досети и добере до теб, да се заяде и да се захване с теб.
  
  17.06.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                                _ 
| | __ _ __ _ __ ___ __| |
| |/ / | '__| | '_ \ / _ \ / _` |
| < | | | |_) | | __/ | (_| |
|_|\_\ |_| | .__/ \___| \__,_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.