За естонския лидер и българския свирчо

  „Естония се превръща в център на глобалните инвестиции.
  Още от началото на независимостта си Естония се ръководи изцяло от технократски правителства, които отварят още повече икономиката й.
  Естония се нарежда сред най-глобално интегрираните източноевропейски икономики.
  Стратегията на Естония включва радикална отвореност и невероятно подреден и дисциплиниран план за това как и кога да се отвори икономиката.
  Нейният БВП от 25 000 долара на глава от населението е 15 пъти по-голям от този при разпадането на Съветския съюз.
  Истинският успех на Естония е отразен не само от статистическите данни, но и от мястото й на един от водещите световни центрове за иновации.
  В процеса на реформите тя е подобрила гражданския си и политически живот в насока, която я поставя в невероятно изгодни позиции за индустриите на бъдещето.
  Днес Естония е една от страните с най-всеобхватни междуродни връзки в света. Притежава една от най-бързите интернет връзки и достьп до пълните медицински данни за своите жители.
  През 2007 година Естония стана първата държава, преминала на електронно гласуване.
  95% от естонците изпращат данъчните си декларации и привеждат годишните си данъци онлайн - задължение, което им отнема не повече от 5 минути.
  Естония се старае да направи бизнеса по-сигурен и защитен. И всичко това се корени в доброто управление.
  Не по-малко впечатляващи са приложенията, които Естония е намерила на своя новооткрит просперитет. Днес тази страна харчи много по-голям процент от своя БВП за основно образование, отколкото САЩ, Великобритания и почти всяка друга европейска страна. Посещаемостта в училищата и грамотността на населението е 100%. Обучението по компютърна и информационна грамотност на децата започва още от първи клас.“
  
  Това са само няколко много кратки извадки от наскоро излязлата у нас книга на Алек Рос „Индустриите на бъдещето“.
  Както пише за автора на корицата на книгата: „Докато Барак Обама оглавява Белия дом, той е старши съветник по иновациите – длъжност, създадена специално за него от Хилъри Клинтън“.
  
  Защо привеждам този откъс от книгата ли!?
  Не е ли очевидно?!
  Защото Естония е контра-пример за България.
  В Естония на власт са неизменно високо образовани, технократски анализиращи и стратегиращи, отговорни хора, там обществото избира своите лидери с размисъл и мисъл.
  А у нас неизменно се наместват във властта хитреци и тарикати, корупционери и ловки манипулатори, лаладжии и търчи-лъжи, илитерати и ритнитопковци.
  Да, може да има и различни от тях, умни и разумни личности, но системата е такава, нагласите в обществото са такива, че приносът на подобни хора бързо става нулев, те без да са негодни или негодници, започват да се размиват в масата на негодните и негодниците, да се смаляват до нищожния ръст на обкръжаващите ги, да стават част от истинския лик на властта ни - пещ или паст, която поглъща бъдещето на държавата.
  И после се питаме защо някъде са добре, а ние сме зле.
  Ами направете си труда да сравните поне снимките на лидерите на Естония и нашите лидери. Какво ще видите – ще видите в Естония умни физиономии, зад които се крият сиво вещество, креативен он-лайн, знание на езици, стратегическо мислене и лидерско визионерство. А у нас – или килограми мускулна маса, или килограми тлъстини – физически или антиценностни.
  И вината е главно в обществото ни. То си избира такива, с извинение, лидери – които говорят на диалект, които излъчват непоносима за разумните хора провинциална антиинтелектуалност, които не знаят чужди езици и не разбират посмъртно и бъкел от модерните управленски и мениджръски технологии.
  Обобщеният лидер на Естония е просветен човек, повдигащ се на пръсти, за да види какво иде зад хоризонта.
  Обобщеният лидер на България е ограничен ментално и манталитетно човечец, с блажената простота на несведущия и необичащия да се занимава с мислене и четене, леко бабаитстващ, лесно "управляващ" - един свирчо, който си свирука безгрижно и помпа нарциистичното си аз, почесва ежедневно нарцистичното си его и удовлетворява нарцистичната си жажда за власт.
  Странно ли е, че безхаберният свирчо дава като раково образувание своите метастази на всички нива по-долу и във всички видове администрации, че под него и заради него се плодят все подобни нему свирчовци - дори още по-арогантни, още по-брутални, още повече мачкащи своите подчинени, унижаващи ги, репресиращи ги дисциплинарно, мразещи ги, рушащи работещото и пораждащи хаос и безверие край себе си...
  И докато този свирчо си свирука най-блажено в своята неподражаема човешка простота и интелектуална непригодност, нашето общество – едно досущ мише стадо - като замаяно от нескопосаните му трели върви след него и целокупно ще се издави в морето на съвременното сложно и опасно, рисково и несигурно глобализирано общество.
  Само че аз не приемам да се казва – какъвто е свирчото, такова е и мишето стадо, вървящо след него.
  Напротив, напротив – каквото е мишето стадо, такъв е и свирчото, който го води към ритуалното самоудавяне… Или поне – към ритуалното самоиздивяване, самоизмамване и самоизяждане.
  
  11.06.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _             _   _____ 
/ | | | | | __ _ (_) |___ /
| | | | | | / _` | | | |_ \
| | | |_| | | (_| | | | ___) |
|_| \___/ \__, | _/ | |____/
|___/ |__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.