В безвремието на пълната мракобесница

  Днес се видях с близък приятел. Понеже моите внучета са в чужбина, реших да подаря нещо мъничко за 1 юни на неговото миличко внуче.
  Приятелят ми е вече пенсионер и аз му завиждам за това. Защото няма никого над себе си и не се ядосва от глупости и заради глупави хора.
  Докато изпием по едно кафе, аз му споделих накратко как са нещата при мен. Казах му, че:
  --- продължавам да хабя енергия и време да се боря с разни непреборими хора, създадени явно да причиняват гадости;
  --- чета безброй дипломни работи и си правя някои сурови изводи не толкова за студентите, колкото за начина на нашето преподаване;
  --- търся това, което да свърже в единно цяло идеите за новата ми книга за сигурността, над която работя и очевидно ще бъде последната, защото по-добра от нея няма вече да мога да напиша, а по-лоша – не искам да напиша;
  --- а също така за кой ли път отказах покани на уважавани журналисти за техните предавания (вече от три години съм преустановил всякакви участия в медии).
  Моят приятел внезапно се разпали и поне 15 минути говореше само той, без да мога (и без да искам) да вмъкна и дума.
  - Първо, много добре правиш, че не участваш в медии, но това е половинчата крачка. Трябва да престанеш да пишеш и във Фейсбук, и на сайта си за текущата политика! Да престанеш!!
  Защото постоянно те препечатват и затова не може да се каже, че си прекъснал участията си в медиите, просто се правиш или се самозаблуждаваш, че си престанал…
  Мотивите са същите като с отказа ти от участия в медии – ние загубихме битките, които водихме; вече такива като нас не могат да променят нищо в страната. Нищо!
  Остави го обществото! То на него не му пука за себе си, ти си хванал да го мислиш! Напиши си последната книга за сигурността, за да има какво да четат умните студенти и баста! Дотук с науката.   Дотук с безсънията заради нея. Вземи от всичко, което си измислил в нея десетина най-важни и стойностни неща, напиши сравнително кратки статии с главното от тях, хвани си една много хубава преводачка, в смисъл много добра преводачка – да ти ги преведе и ги пращай в западни списания, за да видиш дали ще си направиш име, защото всички по-качествени учени в сигурността у нас са световни анонимници, никой не се и досеща, че те правят наука - в твоята наука никой никъде не чете на български.   Това, че има ловки играчи, които се набутват в списания с импакт фактор е бош лаф работа. Зажми да те лажем. Ако си направил нещо, а ти си направил, прати го на Запад – докато си жив, това прави – пращай. Престани да участваш в разни конференции тук, нямаш време, 60+ си, та да си част от тези логорейни сбирки със словесни самозадоволявания…
  А политиката и коментарите за нея просто ги спри – безполезно е, лишено е от всякакъв съзидателен смисъл. Обществото ни е навлязло в тежка фаза на съзнателно самоубийство. Ние сме мазохистично племе, безотговорна рая, стадо. Знаеш, че обичам България, но съм прав. Умирам от тревоги като знам, че съм прав.
  Ако в обществото има критична маса хора, която иска да обърне тенденцията на неотклонно гаснене, на стремително загниване, това са по-младите. Нито им имаме енергията, нито имаме моралното право да им натрапваме нашите представи как трябва да бъде. Не сме заумирали, но сме на доизживяване.   Не, това не е песимизъм, това е вслушване в закона на живота.
  Ето, аз съм пенсионер. Много си прав да искаш да се пенсионираш в първия момент, когато можеш да го направиш по закон! Спокойно. Аз не гладувам, но не се подчинявам на и не се съобразявам с всякакви грешки на природата и прехода. Е, не мога да си купувам всички книги, които искам, но тях ги има в интернет! Не се е случило да съм поискал да прочета нещо и да не съм го намерил. Ето, тази книга, дето я носиш (Алек Рос, „Индустриите на бъдещето“) вече съм я прочел! Чети си умни книги, гледай си свестни сериали, говори си по скайпа с внучетата. Carpe diem [лови мига, живей днес] и sapere aude [осмели се да бъдеш умен, осмели се да знаеш], но остави обществото да прави каквото ще. Насила не само на човек – и на общество нищо не можеш да дадеш.
  Погледни какво става – мракобесието излиза от всички пори на обществото и най-вече на елита. Навсякъде са плъзнали едни примитиви с нрав на копои и с „ценностна система“ на мракобеси – изпечени мерзавци, шампиони по оцеляване и побеждаване. Размножават се помежду си и парадират с невежеството и некадърността си. Но пасват на процесите в обществото и превръщат обществото в такава гмеж, в която те да са отгоре и само такива като тях да пробиват.
  Мракобесието не е свързано с образоваността, макар че днес образование – това не са знанията, а знаенето как да се сдобиеш с диплома, с научно звание. Ние с теб сме виждали мракобес, който е професор, мракобес, който е министър, мракобес, който е хирург, мракобес, който е генерал, мракобес, който е преуспяващ бизнесмен.
  Пълна мракобесница е наоколо, край нас.
  Това съешаване на копойския нрав с мракобесната липса на ценности произвежда морални уроди, които ще унищожат всичко под тях и ще се подмазват и подлагат на всичко над тях, докато не станат част от тези, които са „над“, за да плюят с презрение по тези, които са „под“.
  Пак ти казвам – това не е песимизъм, това е реализъм. Това не значи да се предадеш, а значи да се посветиш в оставащите ти години само на стойностни неща. Неща, заради които си струва да живееш.
  Ние вече сме в безвремие, отново в безвремие. Преди безвремие беше соцът на 70-те години, „средният“ соц – стагнация, запушеност отвсякъде, лицемерие, страхливост, невъзможност на промяната.   Сега сме в безвремието на „средната“ демокрация. Демокрацията е изнасилена, превърната в наложница. За нея се сещат само като им трябва бързо и евтино удоволствие. Те я обладават на бърза ръка, избърсват се в бельото й, после закопчават коланите и продължават да си правят каквото са си наумили.   Това е отношение именно като към момиче, викано по телефона, като към жива надувна кукла. Това не е любов, не е привързване, не е чувство, не е страст. Това е бързо удовлетворима похот. Ето на това обърнаха демокрацията у нас.
  Ако обществото иска да е така, ти не можеш да му попречиш.
  --- Колко тонове нерви ще хабиш, че хората се страхуват, че предпочитат къшея хляб на роба пред глътката свобода?
  --- Колко още можеш да се ядосваш, че навсякъде виждаш копои-мракобеси, рушители, изпечени мерзавци, които и като сънуват си представят как ще разрушат още нещо, дето по чудо се е съхранило?
  --- Колко още ще издържиш да казваш на подлеца подлец и на глупака – глупак, както си рецитираш свои стихчета от младостта? Ако на стари години си рецитираш стихове от младостта, спукана ти е работата! Всеки стих с времето си.
  --- Колко време ти остава, та толкова държиш да си кажеш мнението за всичко, от което те боли, а него да го прочетат 200 или 2000 души и да мине и да замине?
  Глупаво е и е предателство към самия себе си да се косиш и да си тровиш живота в такава среда, в такава ферма, бъкаща от войнстващи примитиви, арогантни некадърници, изпечени мерзавци, копои и мракобеси – от най-ниското ниво, дето дращи по стените във входа, чупи пощенски кутии, хвърля си боклука от балкона и псува безобразно под „трелите“ на чалгата, та до високото ниво в обществото, дето божкем трябва да управлява някакви процеси, някакви администрации, някакви дейности, някакви сигурности.
  Разбери, единственият начин ние, които можем да мислим и да сме почтени, да не се дадем на това всеобщо опростачване на всичко живо у нас, е да откажем да сме част от него и да не се занимаваме с него, да не му позволим да ни изръфа душите и сърцата! Да не искаме да го оправяме, да не му даваме да ни наранява. Да не ни интересува и да не ни е жал за него.
  --- Гадостта може да ти се вре в очите – обърни очи от нея, насочи ги към хубавата книга.
  --- Наглостта може да ти се вре в ушите – затвори ушите си за нея, отвори ги за внучетата по телефона или скайпа.
  --- Простотията може да ти изгаря кожата – умий се от нея търпеливо и старателно, презри я и я изтрий от съзнанието си, не мисли за нея, пусни си един хубав филм или просто послушай любима музика.
  --- Мракобесието може да ти дере оголените нерви – откъсни нервите си от него, отиди далеч от него, потопи се в приятелската атмосфера с няколко такива като теб и като мен, поговори си с тях, намажи си душата с балсама на нашите несвършващи разговори.
  Безвремието днес е безвремие само за онези, които живеят в него и не могат да се измъкнат от него. Ние няма да му се даваме. Ние ще си останем вътрешно свободни, няма да се съгласим то да ни отнеме и вътрешната свобода. Ние ще си живеем в нашето Време, което ни е останало. То е пълноценно Време, то е истинско Време.
  Ето, отивам сега при внучето, ще му дам моя подарък и твоя подарък. Ще го гушна. И ще изпитам истинска радост. А ще ми е спокойно, защото гадостта, наглостта, простотията, мракобесието могат да доизядат обществото ни, страната ни, но не могат да изядат цялата Европа. В нея ще се намери по-добро място за моето внуче. А намери ли се по-добро място за моето внуче, на мен нищо друго и не ми трябва.
  Така те съветвам и теб да мислиш и да постъпиш. И ще видиш, че това е главното, което можем да направим за България – както й отгледахме златни деца, така да помогнем на децата си да й отгледат и златни внуци. Те където и да са, пак ще са българи. И ще са по-добри българи, отколкото България се мъчи да ги накара да бъдат, докато се самоубива чрез конски дози гадост, наглост, простотия и мракобесие!
  
  01.06.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
        _____  _  _     _____   _____
____ |__ / | || | |___ / |__ /
|_ / / / | || |_ |_ \ / /
/ / / /_ |__ _| ___) | / /_
/___| /____| |_| |____/ /____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.