България просната възнак

  1.
  Пием си кафето с колега, мой набор. Той ме пита как съм прекарал празниците. Ами как - вместо на работния компютър - на домашния. И му споделих, че някога едно от децата ми ме пита - тате, какво правиш като работиш? Чета - отговарям му. Ами като почиваш? Пак чета. Как така? Ами като чета по задължение е работа, като чета за удоволствие е почивка.
  Казвам на колегата - трябва да се научим да почиваме, това сигурно също е изкуство. А той - няма време за почивка, трябва да работим, че не ни е останало много време за смислена работа. Дългото почиване ще е после. То затова у нас като си замине човек, викат - почина.
  Накрая, подхвърлям на колегата, че пак се разделихме в народа по въпроса за празника днес и везните май тотално накланят в едната посока. Обяснявам му, че за мен не е проблем - всеки да си празнува каквото иска. Аз нямам време за празнуване, трудя се, нали той точно това ми препоръчва.
  Колегата гледа умислен утайката на кафето, дали няма да види нещо от бъдещето и заключава - особен народ е нашият; от едните взима празника, а от другите делника; но празникът е "только раз в году", а делникът е всеки ден; делникът, Ники, е другото име на живота и децата ни избират него като начин и място на живот.
  
  09.05.2017 г.
  
  
  2.
  Днес явно ми е ден, в който млади хора, мои студенти и докторанти дирят съвет.
  Има такива дни, ала не са много чести - не повече от 4-5 в седмицата... :) Но наистина сега е адски трудно да си млад човек!
  Иде ми да им разкажа следния случай.
  Михаил Тал, гениален шахматист (1936-1992, световен шампион 1960-1961, моят любимец, за мен - най-великият шахматист в историята на човечеството, взех си автограф от него на един турнир в Ленинград), се разхождал по време на турнир по подиума и се надвесил за миг над свой млад колега, докато противникът му го нямало.
  - Какво правиш? - попитал го Тал.
  - Мисля дали да жертвам.
  - Жертвай, пък тогава мисли!
  
  09.05.2015 г.
  
  
  3.
  Мой приятел, и той 60+, се завърна от пътуване по места, които му бяха много отдавнашна мечта, често говореше и бе изчел едва ли не цялата литература за тях. Попитах го как е минало. Не беше нещо в настроение и камо ли във възторг.
  - Мина. Мина и замина. Мечтите трябва да се осъществяват сравнително навреме, а не твърде късно. Те не остаряват, а хората – хората остаряват и някои мечти стават неподходящи за тях.
  
  10.05.2017 г.
  
  
  4.
  Не мога да не цитирам един студент, който днес, докато обсъждахме последни козметични подобрения на вече готовата му дипломна работа, ми каза:
  - Преди време имаше часовник, който отмерваше дните до идването на 21 век. Сега трябва да сложат в центъра на София -
  и да се вижда от всичките три главни държавни институции в Политическия бермудски триъгълник -
  часовник, който да отмерва дните от началото на 21 век. За да си дават сметка политиците колко отдавна вече сме в Новия век и да родят поне една, поне едничка идея, съизмерима с Новото време.
  А така или нямат никакви перспективни, съвременни, вгледани в бъдещето идеи, или говорят абсурди, предлагат миришещи на нафталин неща!
  Как се управлява държава, в чиято политическите намерения се разработват с поглед, вперен в огледалото за обратно виждане?
  
  10.05.2017 г.
  
  
  5.
  Да си призная честно, независимо кое е правителството и кой е премиерът (обяснявам се политкоректно, за да не засегна нечия партийно мотивирана състрадателност и надзирателно вдъхновена бдителност), винаги би ми било адски обидно за дереджето на нашата държава и нейните специални, полицейски, инспектиращи и контролни служби (за които от парите на данъкоплатците се отделя страховит ресурс в сравнение със средствата за онкоболни, хора с увреждания, деца с различни здравословни проблеми и спешно нуждаещи се от животоспасяващи операции), ако някакво телевизионно предаване може да отвори очите на премиера за току-що подписано от него висше номенклатурно назначение и така освен комедия "Господин за един ден", имаме имаме и комедия "Заместник-министър за един ден".
  Голям срам! И нещо друго...
  
  11.05.2017 г.
  
  
  6.
  Унило разсъждение на приятел:
  Преди малките хора пазаруваха в ЦУМ вещи и храни, за да живеят прилично.
Сега големите хора пазаруват в ЦУМ влияние и безнаказаност, за да живеят неприлично.
  
  11.05.2017 г.
  
  
  7.
  В супермаркета една от касиерките ме познава и докато пресмята покупките, често ме заговорва за подробности от политическия пейзаж.
  Днес ми казва:
  - Чакат ни сълзи, чувствам аз, само не знам дали от смях или от мъка. Вие как мислите?
  
  11.05.2017 г.
  
  
  8.
  Много силно и безпрецедентно е казаното от Лозан Панов.
  А България не просто е на колене, тя е просната възнак и не пред един, а пред трима души...
  
  13.05.2017 г.
  
  
  9.
  Някаква жена говори по някакво радио доста неграмотно, банално, шаблонно. Май е от СЕМ. Според мен СЕМ е много паразитна и синекурна ямичка за заравяне на пари на данъкоплатеца.
  Дамата казва повърхностно
  Няма невъзможни неща!
   (питат я дали не е възможно да направят и те нещо по някакъв повод, но нали съм в такси, още по-трудно ми е да й следя невинно-безпомощната мисъл).
  Само се досетих, че
  Няма невъзможни неща!
  е елиптична фраза като онази, дето критянинът казал:
  Всички критяни лъжат!
  Но говорещата е над тези неща. Тя просто запълва паузите в мисленето си. Обаче заплатата й върви, дори докато прави това. Т.е. докато не прави нищо...
  
  13.05.2017 г.
  
  
  10.
  Малко òбразен коментар на приятел:
  - Новата власт хвана не бика за рогата, а кравата за вимето. Или си мисли, че ще кара вечно, или съзнава, че ще е за много кратко, за по-кратко от предните два пъти.
  
  13.05.2017 г.
  
  
  11.
  Катон Стари (234-149), завършвал речите си в Римския сенат с думите „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши.“
  
  Ако демокрацията ни имаше инстинкт за самосъхранение, нашето общество също би трябвало всеки ден да повтаря "Освен това мисля, че главният прокурор трябва да бъде сменен."
  
  Това трябва да го казва обществото ни, защото в Българския сенат днес няма политици и оратори, които да извисят гласа си като Катон Стари. Даже няма демократична опозиция, която да направи това.
  
  Демократична опозиция днес и у нас е тази, която не приема Постпреходното корумрирано, псевдодемократично, разкъсващо социалната тъкан и проолигархично статуквото и иска да намери демократичен път за изтръгване на държавата, обществото и гражданите от него.
  
  13.05.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _     _   _  __   __  _  __      _ 
| || | | \ | | \ \ / / | |/ / | |
| || |_ | \| | \ V / | ' / _ | |
|__ _| | |\ | | | | . \ | |_| |
|_| |_| \_| |_| |_|\_\ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.