Демокрацията ни е пипнала срамна болест

  Когато в Харков като аспирант работих над кандидатската си дисертация (сега тя у нас се нарича докторска и така да се каже се става "малък доктор") с абсолютно разбираемото название :) „Някои задачи от вискознопластичните и магнитопластичните течения на намагнитващи се среди", в нашата катедра имаше преподавател, който пишеше докторска дисертация (сега тя у нас също се нарича докторска и се става "голям доктор"). При обсъждането на почти крайния продукт от работата му, стана ясно, че той цитира един много известен съветски учен, дори академик, който обаче бе изпаднал в немилост от властта тогава поради някакви причини. А в немилост при соца си е сериозно нещо, с властта шега не бива, защото тя е всьо и вся.
  По време на обсъждането, 2-3 колеги съвсем доброжелателно го посъветваха да махне тези цитати (а става дума все пак за математика и механика, не за диалектически и исторически материализъм) - за да си няма проблеми "по-нагоре".
  Тогава ректорът на университета (светла му памет!) проф. Тарапов, впрочем и мой научен ръководител, стана и каза, че каквото и да говорят за академика, той е голям учен и цитиранията трябва да останат, защото така повелява научният морал. Ако започнат да възникват някакви проблеми, той самият ще се включи в борбата за успешната защита на дисертацията!
  Дисертацията бе защитена поради науката си и въпреки властта.
  
  Защо казвам това ли?
  Защото тези дни прочетох докторска дисертация (за "голям доктор") по сигурността, защитена в наш университет, в който, меко казано и то много твърдо, не ме долюбват.
  В тази дисертация, авторът (който в научните си публикации не е пропускал да ме цитира), на повече от 350 страници, при това в теоретичнте раздели за сигурността, много внимателно е избягвал да ме цитира, дори когато контекстът просто плаче за това. Даже от кумова срама ме няма и в списъка от над 250 названия, макар че вече и по инерция ме вписват там масово!
  Да не мислите, че ми пука, дето не ме е цитирал!? Абсурд, защото още не съм видял надгробен камък, на който пише - тук почива този и този, цитиран 1001 пъти.
  Става дума само за следното:
  В тоталитарния соц можеше да се отстояват научни принципи и да се спазва изследователският морал, а при нашата демокрация, един автор си плюе на честта и достойнството и само и само за да стане "голям доктор", се страхува да цитира свой колега, който, нека не звучи нескромно, а само обективно, в неговата дисертация няма как да не бъде цитиран. Обаче в съответния университет от това авторът може евентуално да пострада и той предпочита страхливостта и мижитурството пред морала и съвестта!
  А кажете на фона на тоталитарния соц в случая, дали нашата демокрация е наистина демокрация?
  В този смисъл си позволих да ви занимавам с разсъжденията си. Струва ми се, че дори по тази почти невидима пъпка някъде в слабините на демокрацията ни, може да се каже, навярно, че тя наистина е пипнала някаква срамна болест. И аз не знам дали тази болест е лечима. Все още или вече.
  
  12.05.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    ____    _   _   ____     ___  
| ___| | ___| | | | | | _ \ / _ \
|___ \ |___ \ | |_| | | |_) | | (_) |
___) | ___) | | _ | | __/ \__, |
|____/ |____/ |_| |_| |_| /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.