Стратегия Синергия Сигурност

  Разбира се, практиката убедително доказва, че при компетентно ръководство на службите това не пречи на добрата им дейност. Но липсата на закони е слабост, защото службите играят много важна роля за формиране на политиката за сигурност и за защита на стратегическите интереси на страната. Законодателството за службите трябва гарантира стабилността и подобри координацията на дейността им и да ги опази от политически влияния или кадрови чистки.
  Правилният подход за да продължат реформите в разузнавателните служби е да се разработи единна Концепция за тяхното реформиране.
  Добре би било за подобна цел да се обединят усилията на водещите експерти в тази сфера. Възможно е напр. през 2007 г. над Концепцията да работи екип и дори конкуриращи се екипи от такива експерти. След широка дискусия с участието на неправителствени организации – да се чуе и тяхното мнение, може, напр. на заседание на КСНС да се потърси обединение около Концепцията. След това, в случай, че правителство я внесе в парламента и той я одобри, може да се пристъпи към нейната реализация чрез съответни нормативни актове напр. от 1 януари 2008 г.
  Иначе вярната позиция на президента си остава: главното е не свръх-централизация на службите, не създаване на нови нива на управление, а постигането на ефективна координация между тях, реализирането над тях на граждански, парламентарен, административен и съдебен контрол.
  Заедно с процесите в света след събитията от 11 септември, с все по-честите природни и техногенни бедствия и катастрофи, с пандемиите - членството в ЕС е другата базисна причина за преосмисляне на цялата система за национална сигурност, на нейната организация и управление.
  Ние трябва да допринасяме ефективно за сигурността и стабилността на европейското пространство и на съюзите, в които членуваме и по този начин ги правим по-силни и способни да гарантират сигурността на всяка отделна държава-членка. В същото време трябва да изграждаме система за национална сигурност, която разполага с нужния капацитет да действа в автономен режим - ако й се наложи да дава отговор на рискове за нашата сигурност, носещи предимно национален характер.
  Прекомерният акцент само върху колективните ни задължения може да подцени финансирането и оборудването на национални структури, свързани с реагирането в различни видове кризи от невоенен характер и с ликвидирането на последиците от тях - напр. наводнения и пожари.
  Затварянето само в собствените проблеми може да създаде недобър имидж на нашата страна като съюзник; да започнат да ни възприемат единствено като потребител - но не и като производител на сигурност.
  Един от най-тежките проблеми на националната сигурност е борбата с организираната и конвенционалната престъпност. Това е и проблемът, към който държавите от ЕС се отнасят с най-висока чувствителност.
  В основата на успешната борба с престъпността е първо наличието на политическа воля, на категорична, ясна, ежедневна политическа воля.
  Днес, за първи път през тия 17 години ние виждаме по-систематични и много по-решителни усилия в борбата с престъпността и корупцията.
  Това е пътят - Държавата да се надигне с цялата своя мощ, с цялата сила на закона: срещу престъпния свят, в защита на интересите, живота и здравето, на собствеността и безопасността на българските граждани.
  Трябва да воюваме безкомпромисно с босовете на организираната престъпност. Земята трябва да пари под краката на престъпниците, но и на корумпираните политици, магистрати, чиновници и местни управници.
  Престъпността може да бъде победена само с обединените усилия на всички държавни институции. Проблемът с престъпността е национален и той може да стане пример за национално съгласие между партиите. В тази борба трябва да поставим ударението върху сигурността на всеки гражданин, да дадем организиран отпор на организираната престъпност - като свием осезаемо нейната икономическа територия и като пресечем нарастващите й финансови източници. Няма друг начин да се справим с нея, да пречупим, но не на думи, а на дело гръбнака на престъпността - каквито са очакванията на обществото и на европейските ни партньори.
  Критерий за ефективност на институциите от системата за сигурност са не ведомствените статистики, а броят на произнесените присъди.
  Бавният път от разкриването на престъплението до съдебната зала не само демотивира полицаите и обезсмисля техния труд, но и създава у хората усещането, че у нас често има фактически отказ от правосъдие.
  МВР, следствието, прокуратурата, съдът трябва да изтупат от прахта хиляди незавършени, отлагани, протакани преписки и дела, да ги приключат в съгласие със законите на страната, с което да бъдат наказани тежки престъпления, свързани с рухването на банковата система, с криминалните приватизационни сделки, с крупни митнически нарушения, с източването на ДДС, с поръчковите убийства.
  Още нещо: в една правова държава не може да се толерира ситуация, при която бандити и рецидивисти, извършили тежки престъпления са на свобода, а някои дори продължават да извършват и нови престъпления.
  Осъждането на емблематични фигури от престъпния свят ще покаже, че у нас няма недосегаеми и никой не стои над закона. Това е знак, който трябва да дадем колкото на ЕС, толкова повече на нашия народ.
  Приемането на новия Закон за МВР не е край, а само начало на един процес. Сега идва по-трудното: оптимизиране на структурата на МВР: за да са по-ефективни координацията и контролът на полицейската работа.
  Не бива да подценяваме напрежението и емоциите, които ще предизвикат структурните промени в МВР. Реформите не са козметични, а са радикална промяна на начина, по който работи МВР.
  Те ще се отразят на взаимодействието между службите, на потоците на информация, на хиляди човешки съдби. Реформите в МВР целят не създаване на нови звена и щатове за кабинетни чиновници, а откриване на повече места за оперативни работници, за полицаи, които са улицата.
  Служителите на МВР се нуждаят от ясни правила за професионална реализация и кариерно израстване, от защита от политически произвол, от запазване на днешните справедливи материални и морални стимули.
  Друга задача за МВР е да се изгради качествен дознателски апарат, с който да се осигури ефикасно и прозрачно предсъдебно производство.
  Ние не трябва да допуснем наказателното правораздаване у нас да се затлачи от дела и да се породи бум от оправдателни присъди поради лошо проведено разследване - от това ще спечели само престъпността.
  От ключово значение е полицията да бъде близо до обществото и хората, да има засилено полицейско присъствие на улицата. Полицията трябва да бъде достъпна за хората в населените места, те да знаят и усещат, че са защитени, че има към кого да се обърнат при нужда. Нека положим повече усилия, за да вижда нашият народ спокойни, уверени, доброжелателни, готови да се притекат на помощ и опрятни полицаи, които ненатрапчиво, но професионално се грижат за обществения ред.
  Но борбата с престъпността не е ведомствена, а национална задача, в нея неоценима е ролята на семейството, образованието и културата, бизнеса, религията и гражданското общество. Тази борба ще е успешна, ако се изгради едно модерно публично-частно партньорство, с което да атакуваме причините за престъпността. Трябва да сме безкомпромисни и към престъпността, и към причините за нея - само така можем да сме една крачка пред престъпността, да я поставим под надежден контрол.
  Корупцията си остава тежък проблем за нашата държава. Разбира се, редица проучвания сочат напредък у нас в тази област. Но резултатите не задоволяват. Това доказва актуалността на тезата за създаването на независима служба за борба с корупцията. Идеята беше посрещната на нож, но сега за нея узряват все повече личности и институции. В редица държави има аналози на подобна служба. Това е така, защото е съвсем логично, че всяка друга институция, подчинена на някоя от трите власти трудно ще може ефективно да разследва властта, на която е подчинена.
  Друга възможна приоритетна задача през новия мандат може да бъде стимулирането на обществения и експертния дебат за изработването на национална стратегия за развитието на отбранителната индустрия.
  Съществен елемент от тази стратегия е налагане на разбирането, че модернизацията на БА трябва се извършва с участието на нашия ВПК.
  Възраждането на военната индустрия е възможно само с решителна намеса на държавата. Българската държава дълго време бе абдикирала от проблемите на ВПК. Резултатът от това е видим и повече от печален.