Вик на отчаяние от един докторант

  Някога, когато имах тази възможност, правих каквото ми е по силите и дори малко повече, да помагам на талантливи, умни, човечни и почтени млади хора. Сега са други времената и други критерии определят кой има шансове и кой не. Неотдавна една много точна статия в "СЕГА" обясни какви са тези критерии и как се успява днес най-лесно.
  
  Дълго мислих дали да приведа откъс от писмото до мен на един чудесен млад човек, докторант, който е на прага на отчаянието. Знам, че такива случаи у нас са много и стават все повече. Висшето ни образование се превръща във фабрика за производство на безработни кадърни магистри. А усилията на способни млади хора да се занимават с наука, започват да изхвърлят в ада на безработицата и докторанти и доктори.
  С надеждата, че някой от всичките 5000 мои Фейсбук-приятели или от читателите на моя сайт би могъл да даде идея (като ми пише на "лични"), да подскаже нещо полезно за този толкова истиниски млад човек, реших да приведа все пак този откъс от писмото му до мен, което (цялото) е много трудно за четене, защото макар и за конкретен случай, дава диагноза на болестта, която пълзи и разяжда организма на нашата държава.
  
  "Здравейте, проф. Слатински,
  На въпроса Ви как съм, искам само да Ви информирам, че промяна покрай мен няма, никаква промяна свързана с работата.
  Аз минах всички човешки възможни граници, които можех да мина в борбата си, но сякаш няма Бог за мен, няма помощ от никъде и имам чувството че сънувам кошмарен сън в реалността...
  Шест плътни години без никаква заетост… Ходя, разговарят с мен, след това отново (за кой ли път) ни кост, ни вест... Вече нищо не ми идва в главата какво повече от това да направя. Аз направих каквото можах, но резултатът е пълна мизерия и задънена улица. А знаете, че здравето не ми позволява да си дигна дърмите на Запад, няма да издържа финансово с разходите там по него.
  За дисертацията – какво да Ви кажа. Имам много идеи, как да я довърша, остана ми много малко, но в това безтегловно състояние не ми е до писане и до дисертация, макар че през последния месец пак работих над нея, много интересни неща се получават.
  Трябва да ви кажа, че по-голямо унижение от това, че на защитата ми, ще ме представят като безработен, едва ли ще мога да понеса – всеки си има свои представи за чест и достойнство!
  Затова, макар дисертацията да се получава много добре, скланям се към мисълта, че ако не намеря работа никъде - никаква защита, дори да съм я завършил така, както искам.
  В нищо не вярвам вече включително и в Бог, той явно е Богът на чуждите хора...
  Бог високо, цар - далеко - в този случай, много добре го е казал народът.
  Иде ми просто да взема да изчезна, да ме няма, но знам, че е невъзможно. :) "
  
  09.05.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _____   _       _____   _ 
| | | ____| | | | ___| / |
| | | _| | | | |_ | |
| |___ | |___ | |___ | _| | |
|_____| |_____| |_____| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.