Политически панаир на суетата

  Сутринта, докато си пия кафето, слушам „по телевизията” какви работи ще има днес и кой къде ще присъства.
  Една от 101 причини да се махна от президентството и едно от 1001 основания да се спася от политиката изобщо, е именно тази церемониалност, ритуалност, мероприятийност и коктейлност, която изпълва висшия, но и не само него, обществен живот!
  Политиците се стремят да участват в тази суета, тълпят се в нейната самодоволна приповдигнатост, гледат да си покажат поредните ямурлуци и литаци, шамии и антерии.
  За един месец преброих веднъж 62 участия в какви ли не събития на президента Първанов. И почти-цялото-президентско-войнство се юрваше заедно с него.
  Но тук няма нищо лично. Много добре разбирам, че има специални дати и основания, когато най-висшите политици трябва да участват. Това, което не разбирам е масовата възторжена превъзбуденост, с която всички тичат, тръпнещи от желание, да присъстват и ако може по-близо до камерите и по-напред в заставането или сядането.
  Спомням си, ще има в главната ритуална зала на президентството някакво мероприятие, президентският екип трябва да се строим от едната страна и за моя изненада, всички се бутат кой по-вляво да застане. Питам един колега защо е нужно това, нали всички сме само обслужващ персонал като секретари и съветници. А той ми отговаря – защото чуждите дипломати и разузнавачи, нашите бизнесмени и медии гледат кой къде стои в редичката и си правят изводи кой къде е в йерархията и в близостта си до президента. На мен не ми пречеше и най-вдясно да съм. Все някой трябва да стои там.
  Думата ми е, обаче, за претоварената с всякаква помпозност, натруфена тържественост, какви ли не протоколни и извънпротоколни празнувания, чествания, отбелязвания, официални приказвания и присъствия, които отнемат голяма част от времето на висшите политици. Да не говорим, че да се изтупваш и изтъпанваш по толкова много случаи и да демонстрираш висш стандарт на обличането, обуването и обкичването когато страната ти е в криза, когато голяма част от хората плачат с горчиви сълзи от неистова битка за свързването на двата края, когато повечето от нас подсмърчат в скайпа и вайбъра, докато си общуват с емигриралите ни деца и родените в чужбина внуци, си е малко твърде много. Но има и още нещо – голяма част от пропиляното, профуканото, прочестването и простояно време би могло да се използва за нещо по-значимо и важно, за размисъл над сегашното и бъдещото време на България, за търсене на начини как да се надигнем на пръсти и да видим какво има зад хоризонта, защото то днес е зад хоризонта, а утре ще е на прага ни.
  Всъщност, започнах и с това, че една от 101 причини да се махна от президентството и едно от 1001 основания да се спася от политиката бе физическата ми и психическа невъзможност да понасям прекаленото увличане във всевъзможни натруфени и имитиращи държавност пропилявания на време.
  Времето е най-ценния ресурс, невъзстановим и най-ентропиен от всички други ресурси – с всеки изминат ден то става все по-малко и малко. И си казах – там и това не е за мен. Нека за тях в шеги и закачки, паради и празненства минават мандатите. Щом така разбират висшата политика и са напълно убедени, че без това не може в нея.
  
  09.05.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
             _                   ___  
__ __ | | __ __ __ __ / _ \
\ \ /\ / / | | \ \ / / \ \/ / | | | |
\ V V / | | \ V / > < | |_| |
\_/\_/ |_| \_/ /_/\_\ \__\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.