Малките хора раждат мънички амбиции

  Слушах, четох, гледах какво днес бе изговорено. Усещането ми е, че тези, които слушах, четох и гледах:
  1. живеят в различна от моята реалност, а моята реалност е тази, която виждам и чувам всеки ден - в квартала, където живея, в магазините, в градския транспорт, в университетските аудитории, в структурите от системата за сигурност...
  2. имат мислене, което много силно се разминава с моето - аз не мога да мисля така и не бих си позволил да мисля по този начин - пречат ми "вагоните" с книги и големите мъдреци и интелектуалци, които съм изучавал, но също и въъзпитанието, което са ми дали моите родители и любимите ми учители, особено моята класна, незабравимата др. Михайлова.
  3. говорят на език, който като структура и съдържание, схеми и шаблони, изразни средства и патетика е останал далеч зад гърба ми, а по-точно - в 20 век и без да съм сноб и още повече високомерен, за мен този език звучи неадекватно, леко кухо, демоде, пропагандно и агитационно, а не като пръст на пулса на обществото ни или в раната на държавата ни.
  4. разсъждават за националната сигурност така, както нито една от съвременните монографии и модерни стратегии вече не разсъждава - сякаш не сме навлезли в глобализираното, постмодерно, мрежово и рисково общество; като че ли не сме оставили далеч зад гърба си Първата и Втората вълна на Сигурността, в които съответно сигурността се разбираше като без-опасност(ь) и като security и не сме вече в Третата вълна на Сигурността, когато сигурността се разбира като риск.
  
  Даже не зная какво още да кажа и какво да правя. Днешният ден с още по-голяма сила ми показа колко драстично разтворена е ножицата между това, което трябва да бъде в националната сигурност и това, което е у нас. Тази все по-силно разтваряща се ножица прави изключително трудно четенето на лекции - каквото и да се каже за това - как трябва да бъде, се разбива в жестокия въпрос - а защо е така, както е тук?
  Няма как да се избяга от констатацията, че всичко опира до лидерството, до визионерството. Казват, че винаги големите каузи раждат големите личности. За жалост е вярно, очевидно, и обратното - малките хора раждат мъничките амбиции.
  Толкова е издребнял откъм цели и мисии нашият политически елит, че е изостанал от Времето. И който и нов да се присъедини към този елит, веднага се смалява до неговия ръст и прекрачва ходом ниската летва, въобразявайки си, че скача високо над нея...
  
  06.05.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____                      _   _____ 
|___ / __ __ __ _ | | |___ /
|_ \ \ \/ / / _` | _ | | |_ \
___) | > < | (_| | | |_| | ___) |
|____/ /_/\_\ \__, | \___/ |____/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.