Не смятам, че съм бил неориентиран. Давал съм си сметка за много от проблемите - вж. първите ми две книги на този сайт.
Отново пояснявам ситуацията:
От 1990 г. систематично изучавам науката национална сигурност и се докoсвам до практиката на националната сигурност. Специален интерес съм проявявал поне десетина години към работата на най-високо ниво в системата за национална сигурност в редица западни държави, особено в САЩ (това е част и от лекциите ми).
Получавам покана от държавния глава да съм негов секретар по националната сигурност.
Т.е. получавам шанс да се опитам да направя нещо за страната си. Получавам възможност да правя това, за което съм говорил в лекциите си.
Разбира се, че приех. Това е предложение, на което човек, вярващ, че държавният глава ще работи за държавата си, не може да откаже.
Да, Първанов беше лидер на БСП. Да, той бе част от сделката "4 февруари".
Но той имаше огромната, колосалната възможност да надрасне рамката, да надскочи ръста и сянката си, да стане държавник.
5 години работих за това. Публикувах една книга, на път е втора - да се види каква борба беше, какъв, за жалост, Сизифов труд.
Виждах, след втората година от мандата, как той върви назад, как се заплита в паяжината на лукса и привилегиите, с които всяка власт засмуква тези, които нямат имунитет срещу подобни съблазни. Аз му казвах истината в очите, мъчех се да му помогна да се хване за косите и да се изтегли от блатото, в което на политиците им харесва да се плацикат - блатото на липсата на визия, на мисия, на държавническо поведение, на болка за България.
Знам, че звучи наивно. Но нека си сложим ръка на сърцето - това, което всички виждат сега като образ и облик на президента (дори и да е имало по-рано сигнали, индикации, предразполагащи обстоятелства) се разви главно през тези първи две години от тория му мандат. Когато маските паднаха, а амбициите увяхнаха.
Да с върнем две години назад - и ще можем да сме по-обективни.
Давам си сметка, че има една катгория хора, която се радва като не мисли и с охота намира лесни обяснения на всякакви по трудност въпроси. Ако те можеха да мислят, щяха да се запитат - защо не пожелах да ям този "комат", ами сега "надавам жалък вой", че съм го загубил.
Та всеки, който се е подложил на президента, или който му е слугувал няколко години, или който му е пял химни и или му е служил анонимно, покорно и послушно - стана човек, яде този бял комат в министерства и в посолства, във висши съдиища и главни прокуратури. Значи аз съм направил личен избор да не се продавам за този къшей хляб. И исках да си го заработвам честно, но слугите на президента ми го отнемат (от ВСУ и АМВР) - за да оттичат при своя Бос и с въртяща опашка да докладват, че са се справили успешно с поръчката!
така че аз не вия за загубения бял хляб в президентството, а открито и поемейки риск да се изправя срещу Системата говоря за отнетия ми черен хляб на преподавател.
Своите вини, доколкото ги имам, съм ги изкупил и няма за какво да искам прошка, макар че съм готов да я поискам, ако от това на България ще й стане по-добре.
Не, не абдикирам от активно участие в борбата. Просто смятам, че сега наред и па ход са младите, те да изкачват върховете, аз мога да им бъда само шерп.
А младите имат кауза и тежка задача - да спасят страната ни и ако аз се прикача към тях като активен участник, всички тези, които като чуят моето име и започват да ме обливат с кал, ще запонат да обливат с кал и младите хора, на които аз вярвам. Не искам заради мен да се хвърля сянка (макар и адски несправедлива) върху тях и тяхната трудна задача.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  __ __   __  __  __   _____    ___  
| |/ / \ \ / / | \/ | |_ _| / _ \
| ' / \ V / | |\/| | | | | (_) |
| . \ | | | | | | | | \__, |
|_|\_\ |_| |_| |_| |_| /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.