Изпратено от Дарина Поданова (нерегистриран) на Вт., 03/02/2009 - 02:22.
Както винаги, отлично разбирате много неща. Разбира се, че ще се възползвам от мнението Ви. Току що изпратих по пощата на научния си ръководител рошавите си мисли по темата. В последващо писмо го уведомих за това, че го споменавам в интернет пространството и затова че се надявам човешките ми постъпки да не прерастнат в Оруелски дивотии.
Доц. Слатински имам един въпрос: Защо една голяма част от нас-хората си мислят че ще живеят вечно, за да се налага да живеем и мислим в страх за изказаното мнение или "крива дума". Защо свободата на изказ все още създава такива проблеми, че да ни лишава, дори от изкарания честно материален ресурс за битови нужди. Рискувам сигурно много с тези думи, но винаги сам била такава. Не ме стърпява. Сигурно затова не съм заместник-министър от Ранга на г-н Пеевски, дори на повече години и опит от него.
Доц. Слатински, трудно е да се разбунят и поведат младите днес в странат ни. Адски са нефелни вече към ставащото.
Годините на студентските бунтове и младото момче Кошлуков отдавна отлетяха безвъзвратно, а светът се промени и с него и нашите деца. Смъртта на това красиво дете в Студентски град и последвалите брожения и напъни доказват думите ми.
Хората у нас отдавна спряха да се вълнуват честно от политика. Виждам омерзение, злъч и...... и аз вече не знам какво. Трудно ще Ви бъде в последващите 10 години. Дано не съм права, бога ми.
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Както винаги, отлично разбирате много неща. Разбира се, че ще се възползвам от мнението Ви. Току що изпратих по пощата на научния си ръководител рошавите си мисли по темата. В последващо писмо го уведомих за това, че го споменавам в интернет пространството и затова че се надявам човешките ми постъпки да не прерастнат в Оруелски дивотии.
Доц. Слатински имам един въпрос: Защо една голяма част от нас-хората си мислят че ще живеят вечно, за да се налага да живеем и мислим в страх за изказаното мнение или "крива дума". Защо свободата на изказ все още създава такива проблеми, че да ни лишава, дори от изкарания честно материален ресурс за битови нужди. Рискувам сигурно много с тези думи, но винаги сам била такава. Не ме стърпява. Сигурно затова не съм заместник-министър от Ранга на г-н Пеевски, дори на повече години и опит от него.
Доц. Слатински, трудно е да се разбунят и поведат младите днес в странат ни. Адски са нефелни вече към ставащото.
Годините на студентските бунтове и младото момче Кошлуков отдавна отлетяха безвъзвратно, а светът се промени и с него и нашите деца. Смъртта на това красиво дете в Студентски град и последвалите брожения и напъни доказват думите ми.
Хората у нас отдавна спряха да се вълнуват честно от политика. Виждам омерзение, злъч и...... и аз вече не знам какво. Трудно ще Ви бъде в последващите 10 години. Дано не съм права, бога ми.
С уважение