Стратегия Синергия Сигурност

  Понякога тук в коментарите някои ФБ-приятели ме ругаят за това, че хваля свои студенти. Но какво да направя, като при цялото разнообразие от най-различни лица в аудиториите (това си е все пак ако не представителна, то показателна извадка от народа ни), постоянно срещам много свестни млади хора - умни и разумни, амбициозни и с характер, трудолюбиви и свободолюбиви.
  Да заигравам с тях нямам нужда (тепърва). Да водя користно мотивирана пропаганда не ми е необходимо (вече). Просто констатирам с хубави чувства, че имаме златни младежи и толкоз.
  Затова казвам, че младостта на България, а по-конкретно именно тази младост е нейната последна надежда.
  Друг е въпросът, че младостта на България не получава нужното внимание от управляващите в частност и от обществото като цяло, не й се дава шанс, даже има повишена радиация от мислене, че тя за нищо не става.
  Ала пак ще кажа, най-малкото не е честно точно нашето поколение да ругае поколението на нашите деца. Така, извинете ме отново за сравнението, ние започваме да приличаме на онзи пияница от гадния и неестетичен руски виц, който в тролея повърнал върху стоящия наблизо човек и после започнал да му вика: Погледни на какво си заприличал!
  
  10.04.2017 г.
  
  
  Да, такива са студентите, но ето какви са началниците
  
  
  Имало е периоди от време, когато и аз, така да се каже, съм бил от голямото добро утро. Но и тогава, и сега не съм разбирал някои неща.
  Например - ти си голям ръководител, поканен да участваш във форум на институция, с която те свързват общи отговорности и цели, вие, както казва един колега, заедно месите проблемното тесто, всеки от своята камбанария. И ти идваш на форума, понеже си голям ръководител, в институцията настъпва известна суматоха. За нея участието ти е знак на съпричастност, тя се надява да чуе окуражителни и подкрепящи думи.
  Вместо това ти произнасяш едно банално слово, като сравнително успешно прочиташ от раз непознат текст, даден ти от подтичващата край теб пиарка (ти я наричаш така - свържете се с моята пиарка!). И като прочиташ за 5 минути баналното си слово, ставаш и си тръгваш!
  Наистина никога не съм разбирал подобно отношение и поведение! Значи ти смяташ, че си нещо като Бог, пратен с поръчение от Олимп долу, при простосмъртните, ощастливяваш ги за няколко минути с присъствието си и си заминаваш. Стига им толкова внимание на простосмъртните, теб те чакат важни голяморъководителни дела! А баналните ти и високопарни думи увисват като спихващ се балон в залата, която си напуснал скорострелно.
  И друго не съм разбирал никога. Ти си ръководител на институция. Тя провежда важен, даже най-важния свой форум, където всеки се стреми да заяви резултати от труда си, да се покаже и докаже като професионалист, да назове някои неща с истинските им имена. И за всички е важно техният ръководител да е сред тях, да ги изслуша, да види нещата през очите на своите сътрудници и подчинени. Но ти не присъстваш на форума. Просто не присъстваш, бил си докато са били и големите ръководители. След това си отишъл и ти по своите ръководителни дела...
  Винаги ми се е струвало, че ни липсва култура на ръководителството, ако мога така да каже. Важен елемент от тази култура е осъзнаването, че наистина ти и твоите сътрудници, служители, подчинени - вие сте един отбор, едно цяло, всеки със своите отговорности, изграждате силата "Ние", We power, а не сте някакви висши и велики вождове и други едни дребни и безгласни индианци.
  Тенденциите в това отношение хич не са утешителни, подобни картини наблюдаваме все по-често, възниква и се налага една каста ръководители, избрани, хора първи сорт, от голямото добро утро, която с чувството си за изключителност, за особеност, за великост, за първосортност с цялото си поведение изгражда невидими стени между себе си и простосмъртните свои подчинени.   Тази кастовост блазни и съблазнява, защото е извор на високо самочувствие, на някакво интимничене с властовите правомощия, на някакъв пропуск до значимите на деня и силните в държавата. И това е една от причините, стремежът да си част от въпросната каста да се превръща в самоцел, в името на която човек е готов на всякакви компромиси. И понякога - на всякакви сделки, унижения и дори предателства.
  
  06.04.2017 г.