Корнелизация

  Преди няколко дни писах за това, че в Европа вървят драматични, но според мен съдържащи и надежда дебати за Европа. И че нас в тези дебати ни няма. Разочароващо слабо там се представи нашият президент, очевидно той така и не разбра къде се намира и страда от дефицит на лично доверие към него сред европейските лидери.
  Писах, че се видя - той не може да запълни вакуума, образуван поради политическата криза у нас. Даже не знам защо му трябваше на президента още повече да замъгли и изпразни от съдържание нещата със своето участие на въпросния форум, започвайки да казва, че това, което не е посмял да направи го е направил, а онова, което поради слабост е направил, не го е направил. Но както и да е. Липсва му все още политически опит, а пък и бере горчивите плодове от крайните си и непремерени прокремълски позиции в предизборната кампания. Може пък да центрира възгледите си, да избяга от левичарството и прокремълството в разбиранията си и да се еманципира от Позитания... Макар че точно както някога прикрепиха вицепрезидента Семерджиев, да бди президента Желев да не мърда и шава много, така сега прикрепиха вицепрезидентката Йотова, да бди за същото спрямо президента Радев. Ще ми се той да покаже характер и да надскочи с пъти сегашния си ръст на неопитен и не изработил ценностна държавническа система политик...
  
  Думата ми бе за друго - че в Европа се водят драматични и изпълнени с надежда дебати за Европа, а нас ни няма в тях. Сякаш не сме от тук и сме за малко.
  
  Нещо повече - в Европа текат процеси, които като че ли обръщат тенденцията, безкрайно тревожната тенденция.
  Приятелите знаят, че без да съм изобщо специалист по Холандия, аз бях абсолютно спокоен за техните избори.
  Именно защото имам усещането, че тръгна обратна, позитивна, разумна (макар и в началото си все още) вълна на обръщане на тенденцията, на откат, на опомняне и освестяване от тръмпизацията, от откачения наци(онали)зъм на театрално гротескните безотговорни популисти, паразитиращи върху страховете на хората.
  В Европа, за мен, има инстинкт на самосъхранение, има здраво центристко ядро, чиято гравитация ще започне да гаси резките люшвания на махалото от ултра левичарско до крайно дясно.
  Но въпреки, че в Европа текат точно такива процеси, или поне започват да текат, нас и в тях ни няма. Не само ни няма, но и нямането ни се засилва още повече.
Европа започва да се измъква макар и трудно и напрегнато от тръмпизацията, а на нас тепърва ни предстои да сърбаме попарата на постпреходната нашенска тръмпизация, под формата на корнелизация на политиката, която се изразява в доста неинтелигентен популизъм, умножен по опасна външнополитическа безотговорност.
  Остава само да се питаме - кога ще се появи и у нас центристко, разумно ядро, което с гравитационната си сила ще минимизира ефектите от ултралевичарството и крайно дясното, ще маргинализира двете партии на статуквото до степен, те да не могат да управляват без разумни коалиционни партньори, които ще имунизират България от безумията на тези две партии - едната да тласка България в измислена паралелна, антидемократична реалност, а другата - към опасна друга, антиевропейска реалност.
  
  16.03.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _____   _____                 
| _ \ | ____| | ____| __ _ __ _
| | | | | _| | _| / _` | / _` |
| |_| | | |___ | |___ | (_| | | (_| |
|____/ |_____| |_____| \__, | \__, |
|___/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.