Жестока е дилемата на много мои приятели.
Аз я бях формулирал така:
Ако махнем Тоя, ще дойдат Ония. Ако махнем Ония, ще дойде Тоя.
Жестока и тъпа дилема. И стрелите се насочват с по-голяма и по-остра сила винаги към вероятния победител. Хората с оголени нерви чувстват накъде вървят тези избори. Затова не виждам нищо страшно и фатално, когато казвам като мнозина мои приятели:
БСП е опасна за здравето на България!
Много опасна е, вече няма какво да се лъжем. Който има очи, трябва да види. И да си спомни, че абсолютно във всички големи беди и провали след 1989 г. е замесена БСП. Тя е жертва, аз бих казал - заслужена жертва, на някакво проклятие. До каквото се докосне, то страда и причинява страдания на България.
В този смисъл огромното число от бедите на България са резултат от БСП - или като преки нейни действия, или като вследствие от нейни саботажи и блокирания правилните неща да станат по правилен начин, или заради нейни политически духовни деца, или заради значителния й и склонен да бъде употребяван от нея соцносталгичен, твърде националистичен, крайно левичарски и прокремълски електорат.
Такива като мен нищо друго не могат да направят от мъничката камбанарийка на топящото се наше малцинство, освен да кажат отново и отново:
БСП е опасна за здравето на България! И този път повече от всеки друг път...
А като така кажат за Ония, какво им остава да кажат за Тоя?
Как какво - той също е опасен за здравето на България. А когато става дума за здравето на България, не си струва да се мери колко голяма е опасността и коя е по-по-най-голяма.
Тоя го видяхме. Той остана верен на себе си - така и не довърши нито един мандат никъде - нито в МВР, нито в Общината, нито в парламента, нито в правителството. Той, стане ли напечено, бяга, дезертира, лашка се непростимо и безпросветно от Държавата, това съм Аз до След нас и потоп...
Тогава?
Тогава не ни остава нищо друго, освен винаги, когато Тоя или Ония са на власт и продължават да правят опасни за здравето на България неща, да ги махаме. Без значение, че като махнем Тоя, ще дойдат Ония, а като махнем Ония ще дойде Тоя.
Трябва да ги махаме, докато не узреем като общество. Рано или късно този параграф 22 ще се разреши.
Но дотогава - какво? Какво ли? Първото и единственото - в никакъв случай всеки от нас да не гласува нито за Тоя, нито за Ония. Това не е въпрос на по-малко зло. Това е крещяща необходимост да постъпим честно и почтено спрямо децата си. А това значи - и спрямо България!
07.03.2017 г.
Пояснение:
Готвя една презентация, в която приблизително така става дума за Теория на хаоса:
„… Теорията на хаоса може да се представи най-атрактивно чрез Ефекта на пеперудата – махането на пеперуда с крилца в Бразилия предизвиква торнадо в щата Тексас.
Нищо и никаква пеперуда, направила нещо мъничко – помахала с крилца, а породила нещо колосално – торнадо и то на друго място – и във времето, и в пространството.
Ето така е днес – ние се намираме като правило в ситуации далеч от стабилността, до капаката, която прелива чашата, на ръба [на пропастта]: мъничка стъпка в грешната посока и можем да преминем в друго агрегатно състояние.
Затова от нас се изисква овладяване на качествено нов тип мислене и качествено нов тип инструменти за диагностика не на симптомите и синдромите на болестта, а на коренните й причини.“
И в този момент се досетих как на една конференция в бързината давам един текст на интернетен преводач, който действа буквално (напоследък виждам, че сръчността на такива програми се е подобрила значително).
Та пиша му аз да преведе фразата „махането на пеперудата с крилца…“ и той връща като превод вместо „махане“ – „премахване“,
сиреч „ако се махнат крилцата на пеперудата“...
Ние в България точно това правим вече 27-28 години – премахваме, отксъсваме крилцата на пеперудата-гражданско общество и чакаме напразно да се предизвика радикална промяна в ситуацията и едно демократично торнадо да отнесе в миналото останките от тоталитарните съблазни, тоталитарните мисления, тоталитарните стереотипи…
13.03.2017 г.