Начало :: Безполезният идиот

Безполезният идиот

  Преди 2-3 дни добър познат със системно мислене ми описа безумните ядове и тревоги, които им създава техният шеф – направи го в отговор на мой статус за нахлуващите на всички нива ръководители, съчетаващи задължително въпиюща до потрес некомпетентност с агресивен до мизантропия манталитет, а нерядко и с очевидни психологически комплекси, ако не и очевадни психически деформации:
  
  - С всяко ново назначение става от лошо – по-лошо.
  
  --- Първо ни ръководеше
   „ПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
  Той познаваше организацията, която управлява, милееше за нея и гледаше да я подобри, да я оптимизира и издигне на ново равнище.
  --- После ни назначиха и започна да ни ръководи
   „БЕЗПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
  Той бе от нашата организация и бе достатъчно разумен да на прави нищо, защото знаеше, че пипне ли нещо, пипа всичко и понеже нищо не разбира от управление на организацията, не желаеше да й навреди по какъвто и да било начин. Нещата се движеха от само себе си и не по най-добрия начин, защото бяха оставени фактически на самотек.
  --- След това лансиран от властта като ръководител дойде
   „ПОЛЕЗНИЯТ ИДИОТ”
  Той беше частично наясно с това, с което организацията се занимава организацията ни, макар всъщност да бе минал през сходна на нея (а значи не идентична с нея). Ръководеше ни със свещената простота на необходимо неумелия и достатъчно неориентирания, мъчеше се с амбициите си да подобри нещо – така, както той го разбира, натвори доста хаос и даде старт на анархия, но не може да му се отрече, че не искаше да унищожи организацията, мислеше си, че й прави добро, а на практика я върна назад и тя започна да се тресе.
  --- Накрая властта ни спусна като парашутист една персона и над нас започна да издевателства
   „БЕЗПОЛЕЗНИЯТ ИДИОТ”
  Той нито се е занимавал през живота си с нещо близко до дейността на организацията ни, нито хал хабер си има какво е вярното и нужното за нея, нито милее за това, което при нас е изграждано с години, нито ни цени и уважава, държи са като тиранин и руши като че ли с хъс и страст. Стана страшно, камък върху камък няма да остави...
  
  Слушам го моя познат и нищо не мога да кажа. Да, така е, подобни процеси на всички нива и във всички дейности у нас наистина ме занимават, даже не занимават, а ужасно разстройват... Но не можах да кажа нищо за утешение. Само го попитах – а вие, личният състав на вашата организация какво правите, съпротивлявате ли се? Той ме погледна тъжен и само успя да каже – попитай ме нещо по-лесно и такова, на което мога да отговоря поне с някакво Да. Тук не мога.
  
  20.03.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
        _      _               
  ___  | | __ | |  _ __    ____
 / __| | |/ / | | | '_ \  |_  /
 \__ \ |   <  | | | |_) |  / / 
 |___/ |_|\_\ |_| | .__/  /___|
                  |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.