Стратегия Синергия Сигурност

  Колеги и приятели знаят, че винаги съм казвал: Недейте по всеки повод да се обръщате към мен с професор - аз съм професор само в университетските аудитории, още повече че днес професор е длъжност и то само там, където си спечелил конкурс за тази длъжност.
  След бруталния погром над системата за научни степени и звания, в България куцо и сакато, както се вика, започна да става професор. Ситуацията е позорна, девалвацията - кошмарна.   Ето сега видях още една, обичаща чужда държава повече от своята, особа се изкиприла с проф. пред името без да има елементарни качества за това. Китай ряпа до яде, надминахме го по абсолютен брой професори.
  Друг е въпросът, че тия дни едни всезнайковци искат да залюлеят махалото в обратната крайност - ние станахме, повече вече край! - искат да набримчат количествени критерии без никакво отчитане на качеството, с което да спрат развитието на стойностните хора без връзки и властови позиции.
  Всичко у нас се държи така, като всяка изпаднала в хаос и анархия система - каквото и да се прави, само умножава хаоса и задълбочава анархията.
  Някой ден историците неизбежно ще стигнат до извода, че след 2010 г. у нас бяха направени толкова поразии, че последиците от тях много дълго ще пречат на страната ни поне някак да се върне в нормалността...
  
  14.03.2017 г.
  
  
  P.S. 1
  Тази сутрин, приготвяйки се за лекции, случайно чувам "по телевизията" млад човек обяснява той какъв е и защо такъв е, та правителството го е назначило вчера в някакво бизнес-управително тяло.
  Самоуверено усмихнат изрежда както си му е ред колко е знаещ и можещ и накрая "помежду другото" казва, че е и университетски преподавател, но това му е като хоби.
  Дааа, как се менят времената и поколенията!
  Хоби!! А за нас обречените динозаври на преподаването то е мисия, денонощен труд, постоянно мислене и търсене как да се съчетаят в лекциите нещата, та хем да са полезни, хем интересни, хем дълбоки, хем актуални, хем за света, хем за България, хем за шепата силно мотивирани студенти, хем за огромната част дошли само заради дипломите.
  С бяла и черна завист си помислих къде е отговорът на всички тези наши динозавърски дилеми:
  Да се отнасяш към преподаването като към хоби...
  Как не съм се досетил досега и защо няма как да съм способен да го направя!?
  
  17.03.2017 г.
  
  
  P.S. 2.
  Случайно, превключвайки каналите, попаднах на една много показателна кратка история:
Наша журналистка, отишла чак в Холивуд за целта, пита носителката на "Оскар" как може да се измерят жертвите, които й са се наложили да направи, за да спечели тази награда - изключително негативен акцент във въпроса.
  Актрисата отговаря, че не мисли за жертвите, а за удовлетворението от направеното, от постигнатото, от резултата, от успеха - изключително позитивен акцент в отговора.
  
  Ето тук сме целите ние, всичките ние, сегашните българи - като възглед за живота, като оценка на това, което правим. Мислим за жертвите, които ни се налага да направим. Ама нали никой не ни кара насила да ги правим! Ако това е нашият Избор, нашата Цел, нашата Мечта, нашето Призвание, то единственото, което е важно е дали и доколко сме ги постигнали, дали и колко радост и удовлетворение са ни донесли! А жертвите - те са онова, без което не може, което е в тихата, невидимата, интимната, личната част от живота ни.
  
  Много показателна кратка история! Тя показа сблъсъка и несъвместимостта на два подхода към Главното. Единият е да живееш с мисълта, че не си се родил само, за да станеш после тор, да се превърнеш пръст, да бъдеш консумиращо и отделящо същество, а и да постигнеш нещо, да осъществиш своето призвание или поне да оставиш някаква следа когато вече няма да те има.
  А другият е да смяташ, че щом правиш жертви, то трябва да бъдеш компенсиран подходящо за тях, иначе не си е струвало и не си струва да ги правиш. И ако ти се стори, че няма да бъдеш компенсиран както трябва за направените жертви, просто не намираш смисъл да правиш тези жертви. А си живееш живота както ти падне. И всъщност си го живуркаш в сегашно продължително време...
  
  05.03.2017 г.