Стратегия Синергия Сигурност

  Обикновено бързам да кажа нещо, което да покаже, че в никакъв случай не правя абсолютни обобщения по професионален, социален, политически, ценностен и т.н. признак и принцип.
  Например изрично подчертавам, че имам чудесни приятели - и това е така - които са били в ДС, за да стане ясно, че за мен ДС е много уродливо нещо, но приятелите си ги ценя и ги смятам за стойностни хора, за достойни човеци.
  Или изтъквам, че имам уважавани, точни и ясни приятели-колеги от един университет, чиито практики принципно не одобрявам - а именно да "продава" научни степени и звания на политици в замяна на политическо влияние, което носи на този слабичък университет силни аргументи и дивиденти в нашата наука за сигурността, в която ролята му е значително, ако не и определяща.
  Или посочвам, да се знае отлично, че имам приятели, които симпатизират на БСП и самият факт, че са ми приятели означава, че се радвам, че са ми приятели такива личности като тях, нищо, че БСП за мен е едно от проклятията и може би Проклятието на Проваления Преход.
  Е, не съм казвал, че имам приятели в ГЕРБ, защото нямам даже бегло познати там, житейските ми кръгове изобщо не се пресичат с тази партия, освен да познавам някого, но той да не се е идентифицирал пред мен като член или яростен неин привърженик. Но вярвам, че там също има свестни хора. И се надявам те да стават още повече и още по-свестни.
  Защо казвам това?
За да се знае, че не правя никакви стопроцентови обобщения с това, което ей сега ще споделя.
  
  Тези дни се оказах на мероприятие в една структура и можах да чуя словото на ръководителя на тази структура - една герберска калинка, очевидно съчетаваща пълно непознаване на структурата, която управлява, с агресивен и дори арогантен, самовлюбен и безкритичен към себе си характер.
  Щом хората в тази структура си го търпят - това е техен избор на поведение. Но си мисля оттогава следното:
  Какво става с България, с нашето общество, с нашата демокрация, с нас самите, щом подобни ръководители могат да виреят свободно и да се множат масово?
  Какво се е изродило в народа ни и неговата управляваща прослойка, в неговата политика и във функционирането на социума, щом се поверяват ключови структури на подобни, с извинение, ръководители?
  Слушах и не вярвах на очите си, както се казва: този човек бе абсолютно убеден, че има абсолютното право да се разпорежда със съдбите на своите подчинени!
  Той се държеше и говореше с тон, който ги унижава, който цели да смаже тяхното достойнство. Той ги смята очевидно за нищожества, които трябва да бъдат мачкани, докарвани до треперене, държани в страх и най-вече в болезнен страх да не бъдат уволнени, ако попаднат под тежкия чук на властническата му ярост. Той не си дава очевадно сметка къде е попаднал - че работи с умни същества, с личности с кариера, с достойнство, с чувство за чест и етика, със самочувствие на реализирали се професионалисти. И само една от причините за това е, че е органично чужда на всичко, което тази структура прави и за което тя е създадена.
  Питах се - какво са ни сторили тези 27 години, че сред нас са се развъдили такива ръководители, управници, диктаторчета?
  Как тези опияняващи се от властта си люде са се развивали през годините на Прехода, т.е. повече от четвърт век - как са се провирали, как са се озверявали, как са се спотайвали като същност и нрав, докато не се доберат до заветен пост?
  Къде сме гледали като общество, с какво сме се провинили, че те са вече на управленски позиции?
  Кой ги е селектирал, кой ги е пробутвал напред, кой ги е оценявал, кой ги е преценявал, че заслужават издигане?
  Защо са се увълчили, защо са се превърнали в мизантропи по отношение на всички под тях и в угодници спрямо всички над тях?
  Споделих с мои приятели, с които се знаем поне от началото на Прехода и си знаем и подсъзнателните мисли и кътните зъби.
  А те ми казват - добрутро, Ники, ти къде живееш, нима не съзнаваш и не разбираш, че този ръководител, който така силно те е впечатлил е не изключение, той е правило? Огледай се, ослушай се и голата истина ще застане пред теб в неприлична поза!
  Знам, знам, отвръщам им, не съм паднал от Марс, нали затова говоря за масово явление… И изобщо не смятам, че всички такива са от ГЕРБ. Но все пак си мисля, че от ГЕРб такива са най-много. Макар да съм убеден, че и в ГЕРб има не малко свестни хора. Затова недоумявам - защо тези свестни хора не виждат уродливостите на кадровия подбор на партията им, а мълчат.
  Мълчат, мълчите, мълчим - както подчинените на въпросния ръководител, докато той с цялото си поведение и говорене бе жестока обида за тях.
  
  16.03.2017 г.
  
  
  P.S.
  Това е, би могло и така да се прочете, своеобразно продължение на горния текст:
  Ала всичкото е свързано с мислите ми, които ме вълнуват през последните месеци - за дълбоките, трайни деформации, които протичат в нашето общество. Защото на власт могат да дойдат и по-образовани, по-компетентни хора, но пораженията, нанесени в социалната тъкан ще останат и ще ни теглят надолу към бездната. А бездната е опасна с това, че е без-дна, без дъно.
  Постоянно се питам – откъде се нароиха и се възпроизвеждат толкова мракобесни хора, съчетаващи тотален непрофесионализъм в това, за което се стремят да отговарят и не рядко успяват да се доберат до това – да отговарят за него, с агресивен, жесток характер, с опериран от всякакви позитивни ценности ум и с абсолютна мизантропия спрямо всичко, което е по-слабо, по-беззащитно, по-нисше в администрацията и по-низше в представите им за успех в живота от тях?
  Някой може да каже, че имам някаква обсесия, но в многото роли, които ми се налага да играя в обществото, в общуванията си с представители на различни общности и прослойки хора, чрез изучаването на обществените процеси и анализирането на социалните аномалии, аз наистина непрекъснато откривам такива мракобесници – брутални, безпардонни, стремящи се да се докопат до власт и намиращи партии, политици, влиятелни личности и просто безотговорни заради корупцията си кадруващи в държавата, общините, бизнеса, които им дават шанс да наситят управленските свои и командорски мераци.
  Всъщност, това израждане, плоденето на жестоки и амбициозни, но нискочели и малко чели хора е описано от науките за обществото, главно от политическите и социалните науки.
  Когато едно общество в продължение на не малко време не се развива, а напротив – деградира, няма уважение към закона и липсват институции, които да наказват за нарушаването на законите, когато ценностите и нормите се превръщат в тегоба и дефект, а сигурността деградира, тогава значителна част от обществото започва да изпада в социална апатия и аномалия, анемия и аномия, остава без съпротивителни сили, смирява се, отпуска ръце, губи не само готовността си да се бори за своите интереси, но и самите си интереси. А от науката се знае, че ако една система, а такава е и обществото, не се бори за своите интереси, тя не е жизнена, а ако няма интереси, не е жива – не е жива в социален план, иначе може да поема и да отделя, да мърда и шава, но само биологически, не като жив организъм, а като подплашено и обречено животно, подобно на зайчето в клетката на дремещия засега питон.
  Но заедно с тази типична реакция на униние и безволие у огромна част от обществото, стремително и стремглаво започват да се размножават хората-гризачи, способни да прегризят гърлото на всеки, който им се изпречи на пътя или е по-слаб от тях. Такива гризачи съчетават две ужасни способности – първо, те се плодят страшно бързо, по геометрична прогресия или по–просто казано, за да се схване по-лесно – 2, 4, 8, 16, 32, 64, 128, 256, 512, 1024...; второ, при тях всяка опасна, деструктивна, вредна, патологична мутация дори да се появи най-случайно, веднага, незабавно се усвоява от гените и става същностна за тях, предава се по полов път, на техните духовни и физически деца.
  И обществото не само е застрашено от маргинализирането и социопатията си, но и от тази порода същества в него, които унищожават всякакви шансове за освестяване, развихрят се свирепо само ако се доберат и до най-малката властчица, и до най-дребния шанс да властват над някого – дали над 1 човек, дали над цяла организация, фирма, администрация, партия...
  В такива моменти спасението е в онова странно нещо, което се нарича Лидерство. Лидерите на обществото, ако ги има, само те могат да предложат цели, достойни за обществото, да формулират нови каузи, Нов курс (New deal), да му помогнат да се повдигне на пръсти, да види малко отвъд текущия, зациклен в неистова битка за оцеляване ден, та дори и отвъд хоризонта, да конструират някакъв смисъл за обществото – каква е целта на всичкото усилие, към какво се стреми, защо страда и оти руча жабетата.
  Е, ние вече колко години се лутаме по метода проба-грешка-пак проба-пак грешка... Колко години ни управляват негодни или негодници... Колко години се разпадат жизнено важни системи... Колко години децата ни се спасяват навън с бягство и обръщайки се с гняв назад: Няма да ви живея в скапаната държава!
  И никакво лидерство, поне малко просветено, поне малко визионерско, а само кокоша слепота и болезнен нарцисизъм, умножени по безхаберие за националната сигурност и въпиюща некомпетентност.
Получаваме като резултат това, което получаваме. Огромна част от обществото тъне в   безволие, в безсилие, в безмислие и в безсмислие. А заедно с това се плоди породата на хората-гризачи. За които няма спиране, няма жал към по-слабия. По-слабият може да бъде физически по-слабият, може да бъде материално по-бедният, може да бъде подчиненият в службата, може да бъде по-нещастният в живота. Ще го смачкат и при това без жалост, даже опияняващи се от правото да са над него и възможността да го смачкат.
  Всъщност, в предния мой статус стана дума за ръководител в една структура, на чието мероприятие присъствах – той излъчваше омраза към подчинените си, свещена дилетантска простота, опияняване от властта си над своите подчинени и пълна безкритичност – без грам съмнение, че може и да не е прав.
  И понеже унижаваше умни хора, доказани професионалисти, чиято единствена уязвимост бе, че са му подчинени, а единствена слабост, че не съзнават, че ако се обединят, могат да му дадат отпор, мен много ме заболя за тях.
  И дълго размишлявайки над тези метастази, които са плъзнали в обществото ни, аз си казах нещо, което може би за мнозина е очевидно, но аз поне не го бях още формулирал ясно за себе си:
  Ами да, точно така! Това е толкоз просто и логично. Фашизмът, болшевизмът, диктатурата, човеконенавистническият режим, мракобесието като власт – те не раждат най-напред фюрера, дучето, бащата на всички народи, най-червения от всички червени кхмери. Не, не и не. Фюрерът, дучето, бащата на всички народи, най-червеният от всички червени кхмери са следствие, преди всичко следствие, логическа последица. Първопричината, началото е в друго – в това, че в обществото са започнали да се плодят мракобесите, мизантропите, алчните за власт, безпощадните към себеподобните и особено към по-слабите, към нормалните, към почтените, към различните, към Другите. Започнали са да се размножават гризачите, да се размножават все по-бързо и с все по-бързо трансформиране на лошите мутации в генни злокачества.
  И постепенно обществото стига до една критична точка:
  – или чрез лидерство, визия, кауза, стратегия то спира този губителен процес,
  - или не намира такива защитни механизми и вече е въпрос на време един от гризачите, най-силният и най-безпощаден гризач да стане Цар Плъх. Да стане фюрер, дуче, баща на всички народи или най-червен от вскички червени кхмери.
  Нашето общество, според мен, постепенно приближава тази критична точка. Не казвам, че е съвсем близо до нея, разбира се, но че я приближава. И това, че аз виждам как то я приближава, а другите – не, не е моя вина. Но затова, че я виждам, аз не бива да бъда винен. Приемете го за предупреждение. Нищо, че никой не обича приносителите на лоши вести. А понякога дори започва да ги смята за лоши хора, защото чувства, че наистина има нещо лошо, но не иска да види, че е лош не приносителят на лошата вест, а съдържанието на самата вест.
  
  17.02.2017 г.