Стратегия Синергия Сигурност

  От ПиаР изобщо не разбирам. Но знам, че когато има криза, трябва да има управление на кризата, което е проактивно, или минимизиране на щетите, което е реактивно.
  И знам, че най-добре е да мислиш три хода напред, за да не допускаш криза.
  А също така знам, че директното опровергаване колко несправедливи са обвиненията, само засилва чувството, че не може пък да няма нещо, щом човек така се оправдава.
  Нямам представа как трябва да се държи човек, който се чувства нападнат неоснователно или дори оклеветен.
  
  Когато някога синият кмет на Перник, избран с моя активна помощ и като аз залагах името си за него, започна да развъжда корупция, аз заявих, че има ли престъпления в дейността му, трябва да каже Окръжната прокуратура, а не КС на СДС. И тогава правоверните сини ястреби (пернишки кинжали) започнаха пряка атака срещу мен и в 100 (сто) броя общинският вестник ме обливаше буквално с помия (гад, мерзавец, плазмодий, тиранин...). Аз реших да не отговарям, да не им влизам в тона, да работя за Перник и с делата си да покажа и докажа, че не са прави.
  Но те формираха крайно негативно обществено мнение за мен. Срещаха ме перничани и казваха - а, бе Слатински, много лоши неща пишат за теб в градския вестник, а щом пишат, няма начин да няма защо. Аз им отговарям - ами те затова пишат, за да мислите вие, че щом пишат, няма начин да няма нещо...
Значи гордото отминаване с мълчание на обидите и дори клеветите, не е вярната стратегия...
  Обаче...
  Докато бях, така да се каже, на власт, симпатичният "Стандарт" на синята хартия, често ме диреше за анализи и коментари, бях в тяхната къща винаги добре приет гост.
  Когато вече не бях в парламента, се случи така, че бяха пипнали един крадец и мошеник в Министерство на отбраната, който бе развихрил абсолютна корупция с раздаване на ведомствени апартаменти (той после умря или го умряха). И понеже бе сгащен, за да се спаси, започна да мята кал навсякъде, да клевети кого ли не. И споменал дори мен. И моят любим "Стандарт" със синята си хартия, написа адска клевета по мой адрес, че съм се облажил с апартаменти от МО. Аз първо написах приятелско писмо с опровержение до тримата му водещи журналисти, с които така добре се бяхме сприятелили, едва ли не. Нула емоции. Игнорираха любезното ми и човешко писмо. Тогава аз се обърнах към тях вече публично с опровержение точка по точка на клеветата. Те тримата, вместо да ми се извинят, написаха нова клеветническа статия (бележка), че да, не съм бил аз, който се е облагодетелствал, а баща ми, светла му памет завинаги и с много тъга в днешния ден.
  Аз отново ги опровергах пункт по пункт, защото бях абсолютно чист и никога преди и след това не заграбих и стотинка незаконно през 10-те години в политиката (1990-1994, 2002-2006). Те само драснаха два-три реда как съм бил нахитрял. И нищо, нищо, като с това издевателство съхраниха гадния, гнил дух и дъх на клеветата...
  Излезе от този ми горчив опит, че и обратната реакция - не с гордо мълчание, а с ясно и точно, пункт по пункт опровергаване на обидите и дори клеветите, пак не става, защото се влиза в режим, който се възприема като оправдаване, а щом човек се оправдава, значи има нещо.
  
  Пиша това, защото наистина не знам какво трябва да прави човек, ако смята, че е обиден, охулен, обруган или дори оклеветен.
  Навярно трябва да не прави нищо първосигнално, лично, безумно гордо или адски огорчено. Нито да мълчи все едно това не го засяга (защото се възприема, че бяга от отговор), нито да опровергава всичко едно по едно и едно към едно (защото се възприема като оправдаване, целящо да прикрие нещо).
  Следователно трябва да се обърне към професионалисти, но истински ПиаР-и, а не аматьори, с каквито е нацвъкана територията България.
  Друго не мога да измисля. Вярвам, че все още нищо не е в състояние да замени професионализма. Останалото е чиста проба любителство, а в политиката любителството неизменно се оказва една от формите на глупостта и наивността...
  
  18.03.2017 г.