Талант без морал

  В началото на Прехода, мнозина в СДС преживяхме огромни разочарования, защото по времето на соца имаше личности, творци, в които вярвахме и на които се доверявахме, а когато настъпи Промяната, те се свряха в БСП по начин, който абсолютно противоречеше на това, което бяха преди настъпването на Промяната.
  Спомням си, как се чувствах лично предаден от такива творци, изпитвах огромна тъга като след неочаквана измяна и неподозирана лъжа.
  Тогава имах един разговор с Поет, един от малцината, които, ако мога в личен план да се изразя така, не ме предадоха и си останаха такива, каквито бяха в моите представи за тях.
  Той ми каза:
- Един от големите, от главните грехове на социализма бе, че той задуши в прегръдките си много талантливи творци и отдели в тях таланта от морала, дори издълба дълбока пропаст между талант и морал.
  В България винаги е имало талантливи творци и винаги в живота, не само у нас е имало творци, при които талант и морал нямат нищо общо.
  Но при социализма беше изключително голям броят на онези творци, които имаха талант, но постепенно останаха без морал, нямаха морал. Като творец - да, нищо не може да се каже. Като морал, обаче – нула, кръгла нула, пълна нула: или користен човек, или подъл човек, или безпринципен човек, или страхлив човек, или човек без достойнство и т.н.
  И накрая какво се оказа - че талантът може да се реализира, а после да започне да се смалява постепенно, но липсата на морал не се смалява, нараства, нараства, нараства. И постепенно у мнозина погубва таланта, не му позволява да постигне онова, на което е бил способен. Оттук и продължението на споменатия грях на социализма - изключителен брой пропилени, загубени, недореализирани таланти.
  
  Защо си припомних това ли?
  Главно заради най-същественото от думите на Поета - при социализма изключително голям брой талантливи творци се превърнаха в хора без морал или със съмнителен морал.
  За много от тях ние предпочитахме да мислим след 10 ноември през призмата на таланта им. Талантът като че ли изпираше другите грехове. Но беше въпрос на време липсата на морал, съмнителният им морал да си покаже рогата, да избие на повърхността, да затъмни спомена ни, че са били талантливи творци.
  Мисля си, че ние напоследък навлязохме именно в това време - когато тези творци обръщат към нас другото си лице, всъщност - единственото им останало лице: това с липсата на морал, със съмнителния си морал. И все по-често и все по-нахално, а нерядко нагло ни гледат от екраните на телевизорите или от политическите трибуни.
  Пред нас все по-откровено дефилира липсата на морал или поне съмнителният морал на тези, за които ние мислехме, че може да са всякакви, но са поне талантливи творци. А те вече изобщо не са талантливи, а са само без морал или поне със съмнителен морал. И затова изглеждат толкова уродливо.
  Само че на мен сега нито ми е жал за тях, нито ми е обидно, че са станали такива. Те предадоха преди всичко себе си, така че изобщо не ми пука, че са предали, ако мога да се изразя така в личен план, и мен...
  
  19.02.2017 г.
  
  
  P.S.
  Аз винаги съм се стремял да допускам, че човек може да намери сили, за даде шанс на доброто и позитивното в себе си. Вярвал съм неизменно, че политиците в името на България могат да прекрачат през лошото и користолюбивото във и у себе си.
  Резултатът от това ми мислене ме доведе до тежка катастрофа като секретар по националната сигурност на президента (не на червения партиен олигарх) Първанов.
  Като се махнах от него след първия му мандат бях абсолютно наясно, че във и у водещите личности на БСП има някакво ядро, което е изначално сбъркано, увредено - то е като идеологически генен дефект, като липсваща ценностна хромозома, като поражение в нормалното мислене...
  Даже човекът да е свестен, добър, порядъчен, разумен като индивид, политически той рано или късно ще каже или направи нещо безумно, нещо вредно за страната, нещо непозволимо за казване и правене.
  Не знам какво точно е това, но знам, че то е точно така.
Може би затова те 27 години са неизменно с базисна роля в нашата политика, но така и нищо свястно не са направили за България и вечно ги свалят от власт.   Кога с освирквания, кога с отсвирване.
  Честно казано, жал ми е за тях, но пък колкото пъти дойдат на власт, все жална й майка на България.
  Пиша тези неща, защото само за ден-два техни видни кадри и то на най-високо ниво наговориха такива нелепости и недопустимости, та ме е страх, че нищо ново червените фактори не са научили и нищо старо не са забравили...
  
  17.02.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _        __    __     _____        
| |__ / _| / /_ | ___| _ __
| '_ \ | |_ | '_ \ | |_ | '__|
| |_) | | _| | (_) | | _| | |
|_.__/ |_| \___/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.