Изпратено от Goldeneye (нерегистриран) на Съб., 16/08/2008 - 14:37.
Естествено е да "нямаме" позиция по кризата и да чакаме европейската, защото просто искаме да се скрием зад нея. От една страна г-н Слатински е прав, че след като веднъж подкрепихме прецедента "Косово" сега нямаме морално право да се обаждаме. От друга страна управляващите (и особено БСП) не биха могли да заемат категорична позиция за/против, за да не бъдат обвинени в "проруски" симпатии (разбирай, че са обвързани с ДС-КГБ и подкрепят своя човек КГБ-иста Путин) или в лакейско следване на "Западната" политика (виж по-горния коментар). Единственият изход в тази деликатна ситуация вероятно е да се следва досегашната политика на "снишаване" докато бурята отмине. Но аз имам и един въпрос към автора. Анализът е много хубав, критиките за липса на позиция вероятно донякъде са основателни. Но в целия материал не намерих нищо за това каква тр. да бъде българската позиция в случая, нито какви са националните ни интереси в този регион и как могат да бъдат защитени. Така че трябва ли наистина да "надскачаме сянката си" и да се занимаваме с проблеми, за разрешаването на които никои не се интересува от нашата позиция.
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Естествено е да "нямаме" позиция по кризата и да чакаме европейската, защото просто искаме да се скрием зад нея. От една страна г-н Слатински е прав, че след като веднъж подкрепихме прецедента "Косово" сега нямаме морално право да се обаждаме. От друга страна управляващите (и особено БСП) не биха могли да заемат категорична позиция за/против, за да не бъдат обвинени в "проруски" симпатии (разбирай, че са обвързани с ДС-КГБ и подкрепят своя човек КГБ-иста Путин) или в лакейско следване на "Западната" политика (виж по-горния коментар). Единственият изход в тази деликатна ситуация вероятно е да се следва досегашната политика на "снишаване" докато бурята отмине. Но аз имам и един въпрос към автора. Анализът е много хубав, критиките за липса на позиция вероятно донякъде са основателни. Но в целия материал не намерих нищо за това каква тр. да бъде българската позиция в случая, нито какви са националните ни интереси в този регион и как могат да бъдат защитени. Така че трябва ли наистина да "надскачаме сянката си" и да се занимаваме с проблеми, за разрешаването на които никои не се интересува от нашата позиция.