Тревожната репагонизация на властта

  "Генерал Константин Попов става депутат от ГЕРБ".
  
  Не зная доколко това медийно съобщение отговаря на истината. Но да поясня – генерал Константин Попов бе буквално довчера Началник на Отбраната на Република България…
  
  Имам много приятели военни, полицаи, от спецслужбите и те са чудесни хора. Истински човеци.
  Освен това си имам и принципи, които са ми конструирали смисъла, който търся в реалния свят на държавата, обществото и гражданите ни.
  
  А също така Теорията на демокрацията и Науката за сигурността заедно и поотделно имат ясни изисквания и строги критерии по отношение на гражданския контрол върху институциите от системата за националана сигурност и за отношенията цивилни-професионалисти "под пагон" в тази система.
  Вече на няколко пъти през последните месеци писах за нарастващата репагонизация във всички нива и структури на властта у нас. Полицаи и милиционери, разузнавачи и контраразузнавачи, бивши доста отпреди и бивши отскоро военни - всички те в единен строй, бавно и неотклонно превземат управленските позиции в държавата и общините.
  Сред тях има и отлични, превъзходни професионалисти, но като корпоративни общности и изграждан и вграждан в съзнанието им манталитет, тяхното стремително и стремглаво нашествие в управлението отгоре-додолу е сериозна крачка назад в демократичното устройство на държавата ни и хипетрофира в тревожна посока съвременната национална култура за даване на отговор на изключително сложните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи пред страната ни.
  Особено болезнено за моите разбирания и ценности е това, което се случва със и при военните. За мен Българската армия наистина звучи специално и сакрално и винаги съм смятал, че тя трябва да бъде надпартийна и надполитическа институция, даже Институцията. Писал съм становища като секретар по националната сигурност на президента Първанов срещу политизацията, партизацията и парцелизацията на армията; срещу възникването на червени, сини, турскосини, царскочервени, герберски и готови да полегнат пред този, който ги пожелае генерали; срещу сядането на четири очи на президент и началник на ГЩ и започването на местене на генералските и полковнишките съдби като пешки: На този брат му е министър, ще го направим генерал, на онзи много му работи главата, ще го лашнем в трета глуха, та да не ни е конкурент и т.н.
  Още при кандидатирането на сегашния президент за президент сочех опасността от прецедента, който той създава, опасявах се, че ще повлече крак. Ще подаде пример, как генерали на високи позиции се бият в гърдите за национални принципи, за национални приоритети, за национални интереси, за национални отговорности, а всъщност си подготвят пистата и си опичат работата по наместване в партийни листи.
  В редица държави има ограничения - 3-5-7 години след напускането на Армията да не се участва в политиката. При нас е коренно противоположно - 3-5-7 месеци, седмици или дни преди напускането на Армията се договарят условията за прехвърляне от надпартийната Българска армия към някоя свръхпартийна българска партия...
  Понеже се старая и след 60+ да чета, да разсъждавам, да надграждам, да се развивам, надбягвайки се с времето и възрастта, знам, че научни знания, житейски опит, здрав разум и първо- и второ-сигнална интуиция ми позволяват редица процеси, редица тенденции, редица явления и редица събития да ги схващам малко по-напред от средностатистическите български граждани. Много често това известно изпреварване на общата група прави написаното от мен като някакви си мои отвлечени размисли, не се разбира, не се оценява, не се споделя и не се възприема като важно. Даже ми носи административни репресии, причинява ми ядове от доносничества комуто трябва, отваря ми фронтове, разваля ми приятелства. Е, да, има немалко случаи, когато съм бил опровергаван или съм се опровергавал. Но не са никак малко случаите, когато съм се оказвал прав, повечето, понякога и почти всички са идвали на моето, без значение дали някой си е спомнял, че то е мое. Че най-напред е било мое.
  Така и сега. Аз се тревожа от репагонизацията на властта.
  Тревожа се по четири причини поне:
  1. Защото това е привнасяне в националното мислене на корпоративно, кастово и по своему ограничено, тясно-професионално и двумерно, а не тримерно мислене.
  2. Защото вкарва политиката в националната сигурност, вкарва в нея митинга, площада, раздора, вкарва сиреч политизацията, партизацията, вътрешно елитната конфронтация и постепенната олигархизация на националната сигурност и отбрана, външната политика и вътрешния ред, управлението на рисковете и мениджмънта на извънредните ситуации.
  3. Защото създава преки и непосредствени условия за рязък спад в доверието към горните етажи сред хората под пагон и по-общо - сред хората от системата за национална сигурност, тъй-като който и от тях да каже отсега нататък нещо смело, честно, принципно, ключово, вече неизбежно ще бъде подозиран, че е хитрец, меркантилен, користолюбив, играч, който не се е загрижил за България и националната й сигурност, а само си вдига цената за по-предно място в политическите кохорти и партийните листи.
  4. Защото огромният, смазващо големият брой от хората от така наречените от мен горни етажи в системата за национална сигурност явно или скрито, не са, мека казано, влюбени в европейските принципи и ценности, В ЕС и особено в НАТО (да не говорим за САЩ и за Запада); гледат поне с едното око към Кремъл и путинофилски оценяват случващото се по света, в Европа и у нас; разсъждават досущ като президента, чиито позиции в предизборната кампания не бяха изключение, не бяха само заиграване с електората, не бяха само тактически уловки за по-добър резултат и привличане на мека периферия на БСП, а бяха правило, типично виждане, светоусещане, разсъждение и стратегиране на въпросните горни етажи от професионалисти в системата за национална сигурност.
  И докато като изпълнители те, заради кариерата си, допълнителните ромбове по пагоните, натовско-евросъюзните изгоди и дисциплинираността си правеха каквото трябва и както трябва за страната ни - въпреки убежденията си, то сега, когато започват да превземат ключови позиции на всички нива в управлението на държавата, те могат да станат гръбнака на пълзящата външнополитическа преориентация на страната ни, за която и зад която все още негласно стои върхушката на Позитания, както и не малък брой от челните лица в партийните й листи за следващия парламент.
  А това за мен е много сериозен повод за неподправена тревога и съм длъжен да си кажа мнението, като предупредя обществото ни своевременно.
  От всичко друго най-много искам страховете ми да са напразни! Наистина ми стига тая награда - да се окажат страховете ми напразни! Та тези страхове са резултат преди всичко от нежеланието ми нещо да промени избора на България, който съвпада с избора на моите деца и на най-талантливите ми студенти, на най-добрите ми колеги и на най-близките ми приятели.
  Но нещо много силно вътре в мен ми подсказва, че тези страхове не са, не са напразни. Че изобщо не са напразни…
  
  14.02.2017 г.
  
  
  P.S. Кратки мои статуси във Фейсбук:

  1.
  Приятел-музикант ми пише, че за техен зам.-ръководител в Софийската филхармония е назначен военен полковник от запаса. Как съм щял да коментирам? Ами не разбирам от военна музика, а избягвам да имам дори лично мнение по проблеми, по които изобщо не съм компетентен...
  
  2.
  Забелязвам интересна обратно-пропорционална зависимост:
  Колкото по-слаба става Системата ни за национална сигурност, толкова по-силно става присъствието й във властта. На тези избори с особена популярност очевидно ще се ползват хора, явно или скрито носили пагони (от спецслужбите, основно от ДС; от полицията, главно от милицията; от армията, често от военната разведка), както и техните деца и внуци, а също така такива, които възпяват чутовните им подвизи и славния им професионализъм (най-вече през соца)...
  То репагонизацията вече започна - частично в президентството и на части чрез услужливите назначения на услужливото служебно правителство.
  Даже в Русия няма такъв пагонен размах - там сал една ФСБ се е нагърбила с отговорната задача да оправя нещата в страната и близката черноморска чужбина. И вече ни пее: Пак ще се срещнем след малко години....
  
  3.
  Прочетох едни неща за едни депутатски листи..
  Но макар да смятам за много пошла и опасна онази поговорка за зелника, че не бил луд онзи, който го изяжда, защото така се снема отговорността от този, който му го дава, си помислих не за изяждането на зелника, а за изяждането на кашкавала.
  В края на краищата така му се пада на електорат, който трябва да изяде целия кашкавал, за да разбере, че е мухлясал.
  Лошото е, че и на нас така ни се пада. Понякога не знам защо, но се досещам.

  
  4.
  Продължение на предния ми статус:
  Аз наистина се притеснявам, че депутатските листи, за които говоря, са предпоставка за парламентарна група на пълзящата външнополитическа преориентация на страната ни. А това вече е непосредствен риск за нашата национална сигурност! И тогава надеждата на хората ще бъде превърната в страхове...
  
  9-12.02.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____                     ___    _   _ 
| _ \ _ __ __ _ ( _ ) | | | |
| |_) | | '_ \ / _` | / _ \ | | | |
| _ < | | | | | (_| | | (_) | | |_| |
|_| \_\ |_| |_| \__, | \___/ \___/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.