Не ни остава нищо друго, освен да повикаме Неволята

  Обществото обсъжда речта на новия президент. Има нещо общо в интензивните спорове – усещането, че ще настъпят промени – към добро или към лошо, ще покаже времето, даже близкото бъдеще.
  Аз, обаче, съм настроен като всеки добре информиран реалист, т.е. мисля като песимист. А песимистът обича да казва, че по-лошо от това не може да бъде… Но и по-добро – също.
  Политическият театър, който съм наблюдавал и от много близо, е все по-скучен и непроменим. Някакви марионетки махат с ръце и крака, като в песничката на   Висоцки за утринната гимнастика.
  Не страшны дурные вести,
  Начинаем бег на месте,
  В выигрыше даже начинающий.
  Красота, среди бегущих
  Первых нет и отстающих,
  Бег на месте общепримиряющий.
  
  За мен в последно време са важни преди всичко трайните деструктивни процеси, дълбоките патологии, разпространяващите се метастази – всичко онова, което протича в обществото ни в резултат на онова негативното от годините на Прехода и циментирането на практически непроменимото в по-дългосрочен период постпреходно статукво.
  Тревожи ме и поради моето някогашно ангажиране с политиката, ме натоварва с особено силно чувство на вина, случващото се в страната ни ерозиране и унищожаване на нормалността, на здравия разум, на социалната тъкан, на естествеността на човешките взаимоотношения,
  изрязването със скалпела на разпадащото се общество на професионализма във всяка дейност и на всяко ниво,
  психическото малтретиране на знаещите и можещите, на образованите и способните,
  плоденето на калинки и войнстващи илитерати навсякъде в управлението,
възникването на особени групи (породи) хора, които имат много сериозни ментални и манталитетни деформации, разнебитена или изкорубена ценностна система, навици и способности, нагони и инстинкти.
  Това са такива зловреди прослойки, които дори нещата в България някак да потръгнат, ще я дърпат надолу, защото са препълнили кошницата на българския ни дирижабъл и той не може да потегли, а освен това гризат с плъша страст и миша сласт обвивката на дирижабъла и много скоро могат да пробият в него дупка, да отворят рана, през която със съскащ шум да се пръснат в вакуума на разбитите ни надежди последните сгъстъци от социална воля, последните сплъстъци от вяра в по-доброто бъдеще на България, последните молекули от духа на народа ни, последните шансове да станем що-годе прилична европейска държава.
  
  Да, настроен съм песимистично, защото тази вечер, вместо да чета натрупалите се за два дни 15 есета и 4 дипломни работи, вместо да запретна ръкави за още 3 рецензии, аз 2 часа разговарях с 1 група унили служители от държавна институция, на която ще спестя названието, които ги доведе вкъщи мой приятел и колега, да съм ги бил изслушал и да съм им бил помогнал.
  Напоследък се случва и то все по-често, да се обръщат към мен с подобни молби.
  Само за миналата и тази седмица поискаха среща с мен човек от ДАНС, друг от Държавна агенция за бежанците, трети от МВР и четвърти от още едно министерство, което ще спестя също като название, защото лесно ще изчислят съответния човек, набеден там за „слатинист“, което е нелепо, защото аз от 2006 г. съм извън абсолютно всякакви структури на властта, нямам никакви позиции и връзки, не общувам с представители на властта – напр. 3 министри през последните 3 години са ме канили на среща защото ме били ценели като специалист, но и на тримата съм отказал с един аргумент – приключил съм с политиката и политиците.
  Но, както казах, моят приятел и колега днес (не остава добро отношение ненаказано) проби крепостната стена на нежеланието ми да се смятам или да ме смятат за човек с някакви позиции в обществото, и доведе без предупреждение малката група унили служители вкъщи, за да съм ги изслушал и посъветвал какво да правят.
  Гостите ми разказаха за случващото се в тяхната институция. Били изпаднали под гнета на една „герберска калинка“. Той се вихрил с някаква „херостратовска страст“ и „потресаваща свирепост“. Арогантен, destroyer, нищо не разбиращ от това, с което се занимава тяхната институция; поради властовото безвремие никой не можел да го спре, да му повлияе. За него служителите били паплач, над която той трябва да издевателства, да ги кара да треперят за мястото си, да бъдат подложени на безумен контрол, на ченгесарско преследване, на вечно подозрение като към престъпници, на чиста проба презрение като към безправни роби или към мургави събратя в трудови войски, на такъв стрес, че не можели да мислят за конкретните си задачи, били с разбити нерви и разхлопани сърца.
  Слушайки техните разкази, а те се прекъсваха един друг с нови и нови факти, от които, честно казано, ми настръхваха косите, даже не ми се вярваше, че такова нещо е възможно. Те ми казаха, че откакто у нас настъпила демокрацията, тази институция не помни такова чудо, такъв диктатор – той или е болен, или с безкрайно Его, сигурно има много здрав гръб и убеждение, че този здрав гръб му дава пълен картбланш какво да прави, как да се разправя с инакомислещите, шепне му сигурно на ухото с нови идеи за съсипване на институцията. Живеели като в Джурасик парк… Сблъсквали се с изкопаемо, каквито невярвали вече да има в България.
  Аз се обаждам – е, чак пък толкова! Те – ти не можеш да си представиш даже какво преживяваме.
  И най-страшното е, че няма на кого да се оплачат. Опитали да споделят с някои хора с влияние, но никой не се ангажирал – всички се били снишили, ослушвали се накъде вървят нещата, преди избори всеки си пази кожата и … задника.
  
  Моят приятел апелира към мън: Помагай! Още малко и ще стане като с твоята купчинка пясък.Тук той ми разказва за моя пример – ако насипваш пясък в купчинка, тя постепенно расте, расте и в един момент ако насипеш още пясък, тя започва да се свлича, тръгва лавина. При това няма значение дали в този момент си добавил много или съвсем малко пясък. Може да е песъчинка. Моят приятел казва – този агресивен тоталитарчик ще доведе институцията ни с безумните си властови решения именно до такова състояние, че утре и нов ръководител да дойде, даже песъчинка усилие да добави в която и да е посока и институцията ще се срине като лавина, като пожар както пламва, като земетресение както се разбушува и всичко пропада в една невъзстановима маса, плява, пепел, прах...
  Честно казано, уморих се да ги слушам. Все пак съм имал днес лекции, работил съм над новата си книга. И аз съм човек с предел на силите.
  Помолих ги те да ме изслушат без да ми се сърдят и без да ме прекъсват.
Заявих им, че повече не играя ролята на гладиатор, който се бие долу на сцената, а публиката коментира как се боря храбро, как изтича кръвта ми, а после зрителите се прибират при своите матрони и хетери и коментират колко самопожертвувателен съм бил като съм се бил.
  Те трябва да се обединят, да излязат от анонимност, да се осмелят. Ето, безвремието свършва, много скоро ще има нов министър, да се обърнат към него. Да назоват нещата с техните имена. Всеки поотделно може да бъде смазан, репресиран дисциплинарно, уволнен, но ако се сплотят в голяма група, това с всички не може да се случи.

  Ами, възразяват те, хората в институцията са толкова уплашени, толкова е страшно навън и без работа, че не смеят дори да си помислят за съпротива. Нещо повече, тях, т.е. дошлите вкъщи при мен, в тяхната институция почти ги знаели поименно като недоволни от шефа и било само въпрос на време той да ги почне един по един.
  И още нещо им казах. То е, че от мои близки, от приятели, от колеги, от познати и непознати аз знам, че дори да е нещо крайно, гротескно, абсурдно, това, което се случва при тях и те да са попаднали в лапите на разпасал се, свирепстващ мракобес, то за мен в общи линии онова, което те ми споделят не е нищо ново.
  Напротив, аз съм убеден, че става дума за траен и дълбок процес, за набираща сила тенденция, не за изолиран случай, а за нещо типично, нещо, което с все по-шокиращи мащаби се случва у нас. И може да им звучи малко странно, но аз наистина само преди няколко дни описвах тези неща в един мой текст, качен на сайта ми, в който съм обобщил впечатленията си, оценките си, изводите си и прогнозите си за това явление, за този процес в страната ни.
  Отдавна не бях отделял за какъвто и да е обществено значим, политически ключов, социално фундаментален и структурно определящ проблем толкова много време (а времето ми за творческа дейност все повече се скъсява и става с цената на златото, затова всяко негово изразходване извън науката е лукс, който вече не бива да си позволявам, пясъчният часовник на творческите способности се запълва в долната си половина, всеки научен работник, който е 60+ се надбягва с времето и играе на рулетка с неизвестността). Но го отделих това време, за да напиша и кача на сайта си нещо, което оценявам като безкрайно тревожно и изключително важно за нашето общество.
  Тук давам линк към този текст. http://nslatinski.org/?q=bg%2Fnode%2F1038
  Така се разделих с тези хора след близо два часа разговор. Не знам какво очакваха те от мен, но няма как аз да се юрна да вадя с голите си ръце кестените от техния огън. Ако искат да си помогнат на себе си лично и да спасят своята институция, те трябва да са по-смели.
  При всеки тоталитарен гнет, в края на краищата, важи златното Илф-и-Петрово правило: "Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се!"
  Народът на същото казва – повикайте Неволята…
  Наистина, ако сами не си помогнат, никой няма да се завтече да им помогне…
  Защото откъде да е сигурен човек, че те искат да им се помогне? Може би пък обичат да живеят под железния ботуш на мракобеса? Я да се огледаме край нас – колко много хора в колко много институции, структури, организации, администрации, треперят под мракобесни ботуши и си казват – ние ли ще оправим света, та нали ако мирно седим чудо няма да видим и преклонените ни главица сабя няма да ги отсече…
България е претъпкана вече с оптимисти, които като им кажеш, че по-лошо от това не може да бъде, задължително тихо, за да не ги чуе никой, ще те апострофират – може, може. И ще направят всичко възможно, за да се окажат прави. Сиреч нищо няма да направят. А само ще ми отнемат два часа и от без това така бързо изтичащото време.
  
  19.01.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __        __  _    __  __          ____  
\ \ / / | |_ \ \/ / __ _ | _ \
\ \ /\ / / | __| \ / / _` | | |_) |
\ V V / | |_ / \ | (_| | | __/
\_/\_/ \__| /_/\_\ \__, | |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.