В нашето общество набират сила трайни и опасни патологии

  С приятели на кафе подхващаме пак темата за по-дълбоките процеси у нас и за нашествието на мракобесите (виж текста от вчера на моя сайт). И те са на мнение, че в нашето общество набират сила трайни и опасни патологии.
  Един от приятелите прави исторически аналогии. Казва, че циклите се повтарят и той може да обоснове, при цялата специфика на политическите режими, тези аналогии: 1944-1989, 1956-2001 (идването на Царя и убиването на политическите сблъсъци на идеологии) и 1968-2013 (краят на илюзията за пълноценна демокрация и преминаването към фасадна, контролирана от олигархията псевдодемокрация като формални и лишени от дух и душа процедури). Ние сега, както тогава в лицемерния и разяждан от политически и нравствен цинизъм псевдосоц, сме в лицемерната и разяждана от нравствен цинизъм псевдодемокрация. Никой не вярва в нея и егоистите, тарикатите, корумпираните и връзкарите печелят от нея. И никой пет пари не дава за демократичните ценности, камо ли да вярва поне малко в тях...
  Друг приятел е много по-радикално настроен. Според него у нас назрява социален взрив. Ние сме върху тик-такаща социална бомба. Никога революциите не се вдигат, щото хората, виждате ли, били гладни. Голтакът е маргинал, лузър, той може да търпи едва ли не безкрайно и се продава за къшей хляб, лъже се от всяко благо обещание. Хората вдигат революции и правят радикални промени и обществени патаклами само когато окончателно им писне от начина, по който ги карат да живеят, от цинизма на властта, от безобразията в личния, служебния и обществения им живот, от нежеланието да ги правят на луди, да ги смятат за прости, да ги третират като втори сорт същества, да ги изкарват послушни и тъпи овце. Социалните взривове се случват не от глад и мизерия, а от гняв и нежелание да се живее повече по досегашния начин...
  
  17.01.2017 г.
  
  
  И още нещо:
  
  Тръмп, Путин, Радев, международното положение...
  Какви висши материи!
  А аз трябва да пиша мейл с думи прости, за да утеша мой добър приятел, преподавател в един от университетите ни.
  Той е потресен и притеснен. Недоумяващ и разстроен.
  Казва ми, че вече от началото до края на работното време преподавателите в техния университет нямат право без изрично писмено разрешение на ръководството да напускат университета! С това писмено разрешение ще излизат и ще влизат, без него вратите на тяхната алма-матер ще бъдат затворени за тях.
  Пита ме - може ли според мен за професорите, доцентите и асистентите да има строго работно време като за чиновниците!? А вечер или през почивните дни като преподавателят се подготвя за лекции, чете дипломни работи, проверява есета, пише рецензии, щудира монографии, изготвя тестове, това как ще се отчита в работното време?   Ами ходенето в библиотеки (като Народната), на конференции, професионалното общуване с колеги от другите университети, участието в научни семинари, проекти и дискусии, изнасянето на лекции пред различни аудитории?
  
  Не, не зная какво да му кажа. С възрастта човек смята, че всичко, което е можел да види вероятно е видял. Нищо подобно! Живият живот не престава да ми поднася изненади, чието осъзнаване не ми е по силите...
  
  21.01.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
    _                   _____        
(_) __ _ __ _ |__ / __ _
| | / _` | / _` | / / / _` |
| | | (_| | | (_| | / /_ | (_| |
_/ | \__, | \__, | /____| \__, |
|__/ |_| |___/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.