За жеста – хвала, но аз не смятам, че това е държава, а повече ми прилича на племе

  Днес научих, че едно детенце от Бургас е трябвало много спешно да бъде лекувано в София, това е съобщено на премиера и той веднага се разпоредил правителственият хеликоптер да отлети и да вземе детето.
  За разпореждането - хвала, стискам палци на детето!
  
  Оттук нататък ще кажа защо на душата ми е неспокойно.
  1. Всеки нормален човек на висок пост и разполагащ с властта на премиера да вдигне телефона и да разпореди излитането на правителствения хеликоптер би направил същото. Да превъзнасяме нормалния човешки жест? Тогава значи да признаем, че сме станали вълче общество веднъж и завинаги...
  2. Премиерът е пратил не личния си хеликоптер като преуспяващ бизнесмен, не личните си лекари като много богат човек - пратил е държавен хеликоптер с държавни лекари. И го е направил, защото е началник на пилотите и на лекарите, най-висшият им началник.
  3. И в този случай, и като гледам сега ажиотажа около мерките на властта в снегопада, започвам все повече да се удивявам - има хора, на които е връчена висша власт с огромни правомощия, с възможности за слава и забогатяване, каквито никоя друга сфера не може да им донесе с толкова малко лични и имуществени рискове. И ние ги възхваляваме за какво? Затова, че са си свършили работата! Не, че са надскочили ръста си, не за нещо голямо, почти невъзможно, а затова, че са направили това, за което обществото ги е наело и им е гласувало доверие.
  4. А какво би станало, ако бе не едно дете, а няколко плюс родилки, плюс хора за спешна операция - всички ли щяха да уповават на височайшето обаждане и правителствения хеликоптер?
  
  
  И тук стигаме до моето лирично отклонение:
  Някога (1990-1994) като народен представител, хвърлях огромни, просто нечовешки усилия да помагам на безкрайно нуждаещи се болни.
  Спасиха и с моя помощ два живота, като трансплантираха бъбреци на един лекар и на едно момиче.
  Събирахме пари (които не минаваха през мен, за да няма съмнения) за десетина други хора с неотложни операции, за животоспасяващи лекарства на 5-6 човека.
  Тогава един мой приятел ми каза: Твоята задача не е да си Майка Тереза! На колко хора можеш да помогнеш лично?
  Животът на хората в България не трябва да зависи от това - дали са случили на милозлив народен представител или на сърцераздирателен министър. Вие сте там за да промените държавата - да стане така, че всеки човек без бъбрек, всеки човек, нуждаещ се от неотложна операция, всеки човек, който може да оцелее, ако има безценно лекарство, да могат да бъдат спасени.
  
  
  И така - днес държавата е разкапана, не на последно място и заради управлението, а вече 6-7 години ни управлява именно този премиер.
  Днес държавата е пробита отвсякъде с корупция и безпомощност, в които управлението е затънало, а вече, както казах, 6-7 години ни управлява именно този премиер.
  Днес държавата е с банкрутирала система за здравеопазване - система, която се радва ако има повече болни, защото болният дава пари пред и зад вратата, под и над масата, а премиер на държавата ни през последните 6-7 години, защо да го забравяме, е именно този премиер.
  Днес държавата е без ефективна система за гражданска сигурност, съсипани са мрежите от първи реагиращи, 7-8 институции от тези мрежи нямат хеликоптери (но властта има); Гражданска защита през последното десетилетие бе смачкана и натикана в миша дупка в Пожарната... А 6-7 години от това десетилетие ни управлява, изтъкнахме го вече, този премиер.
  Няма одит, няма ясна отчетност, няма приоритети, няма системност във финансирането на всички дейности, които обслужват и обгрижват индивидуалната сигурност, сигурността на индивида в България - сигурността му в широкия смисъл. И това е вече 15 години поред - все надолу и надолу, изсипват се огромни средства, а продукт "Сигурност" не се произвежда нито в необходимото количество, нито в достатъчното качество. А от тези 15 години, да не се повтарям повече, 6-7 години начело на държавата е все този премиер.
  И сега - дайте да му пеем осанна, че с питата на държавата, която еднолично управлява - много често с телефонни позвънявания на "точния" човек, - е направил помен?
  Бих разбрал нещата така - цялата държава е изградена, устроена, финансирана, укрепена кадрово и материално, напънала се е и не може да се справи, тогава идва на бял кон премиерът и с мъдри и верни управленски решения намира изход от ситуацията.
  Но не е така - българите сме се превърнали в нестинарки, които подскачаме в транс по жаравата на извънредните ситуации - лични и обществени, превърнати сме в сирачета на вселената, оставени сме на произвола на случайността и изведнъж - о, чудо!   Намираме свой добър човек, който има свой добър човек в обкръжението на премиера, съобщаваме проблема си лично Нему и той го разрешава!
  Има точно този премиер - няма проблем, няма точно този премиер - има проблем...
  Аз не смятам, че това е държава. Това повече ми прилича на племе. На племе, хвърлящо ези-тура със здравето си, с оцеляването си, с надеждите си, със сигурността си. Ако се падне ези - премиерът ще реши проблема. Но все по-често, с пъти по-често се пада тура. Ала тогава се оправяме сами и се спасяваме кой както може.
  
  11.01.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
     _      ____          ____   __        __
/ \ | _ \ ___ | _ \ \ \ / /
/ _ \ | |_) | / __| | |_) | \ \ /\ / /
/ ___ \ | _ < \__ \ | __/ \ V V /
/_/ \_\ |_| \_\ |___/ |_| \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.