Понякога само възпитанието ни помага да запазим благоприличие (Иначе могат да ни дойдат на ум и нецензурни думи)

  Тези дни в един от най-многотиражните вестници един от най-малко уважаваните от мен социолози написа няколко “мъдрости” от рода на:
  ● Парите, които Европейската комисия ни спря изобщо не са много, а се “невзрачни спрямо БВП или бюджетния ни излишък”...
  Моят малък коментар:
  Според мен, тези пари не са много и са невзрачни, само и единствено за нашите олигарси и-или за онези, които не спряха да крадат национално богатство и народен труд през целия Преход - докато някои страстно любящи ги техни партньори по голф, работещи под прикритие като социолози, не се умориха да бъдат глашатаи – на тях и на всяко поредно правителство, което им позволяваше, а не рядко и ги стимулираше – законово, кадрово и ресурсно – да крадат.
  ● Виновни да загубим не “някакви си милиони”, а доверието на партньорите ни от Европа не са “наличието на Станишев и тройната коалиция”, а “особеностите на Негово Величество Избирателя”...
  Моят малък коментар:
  Според мен, Н.В. Избирателят има вина, но само дотолкова, доколкото с неговите гласове на изборите се формират съответната конфигурация в парламента и после - съответното правителството.
  Но, първо – Н.В. Избирателят бе откровено излъган на предните избори, защото и БСП, и НДСВ бяха обявили, че са си непримирима алтернатива едни на други и в никакъв случай няма да бъдат заедно в едно бъдещо правителство.
  И второ – да се прехвърлят всички вини и отговорности само към Н.В. Избирателя и да се измиват (за всичко, което е правено през годините на мандата) лицето, ръцете и каквито има останали части от тялото на управляващите (които и да са те – тук не визирам само конкретната коалиция) – това си е нравствена, морална, етична и естетична перверзия.
  ● Това правителство “вкара не една, а две страни в Европа: България и Румъния”, “Станишев, Доган и царят действително са виновни – виновни за този успех, а не за провала с евродоклада”, “вината е на цяла армия кретеноидни чиновници и администратори, надлежно антиселектирани от десетилетия”...
  Моят малък коментар:
  Според мен, тук въпросният глашатай на спечелилите от Прехода се е провикнал толкова силно, че сам не се е чул какво е казал…
  За това – колко страни вкара това правителство в Европа ще предложа долу като P.S. малко храна за разсъждение.
   Засега ще използвам, защото ми върши работа в момента, една мисъл на същия социолог: “Късата памет е признак и на плиткоумие”.
  Тук мога само да се дивя на логиката на глашатая-социолог, който, впрочем, си има колега - съ-глашатай и съ-агитпроп, съ-социолог и съ-политилог, съ-бизнесмен и съ-golfer, за когото всички що-годе не страдащи от къса памет, а следователно и от плиткоумие хора знаят, че той вече 30 години непрекъснато съветва някого, който е на власт и с много власт, но резултатът винаги е един и същ: съветваният така е съветван, че накрая пада от власт – отритнат от обществото, дискредитирал се напълно, и превърнал се в нарицателно за нещо – некомпетентост, крадливост или високомерие...
   Но вижте логиката на глашатая: Това правителство вкарва две държави в ЕС, т.е. България и Румъния. Румъния, която, за да бъде вкарана от нашето правителство в ЕС, явно не е ставала за нищо през 2006 година. После, само за две години – 2007-а и 2008-а - Румъния е вече на светлинни години пред нас, а това са години, през които ни управлява точно същото наше правителство...
  Но не мислете, че то е виновно, задето Румъния от бедно циганче, което това ни правителство е трябвало да скрие в багажника на своята “Жигула”, за да го вкара в ЕС, после е профучало на чисто нова “Дачия” край нас и ни е накарало да му дишаме прахта, докато ние ремонтираме повредилата се за пореден път “Жигула”!
  Виновен е Н.В. Избирателят. И за какво? Ами той е виновен за случилото се у нас през 2007-а и 2008-а години, защото … гласувал не както трябва през 2005 година!
  Значи Н.В. Избирателят гласува толкова разумно през 2005 година, че идва на власт прекрасно правителство, което само с направеното през 2006 година вкарва не една, а цели две държави в ЕС.
  И в същото време Н.В. Избирателят гласува толкова тъпо през 2005 година, че заради него у нас е на власт иначе напълно невинно правителство, което с управлението си през 2007- и 2008-а години, довежда нещата до положение Румъния да минава за 77 пъти по-европейска държава от нашата!
  Освен това вината на Н.В. Избирателя се споделя, пак според същия golfer-глашатай, от една “цяла армия кретеноидни чиновници и администратори, надлежно антиселектирани от десетилетия”... И нито дума за онези ужасно развихрили се, раздути назначения на всички нива на администрацията, които бяха проведени по принципа 8:5:3!
  А нали точно тогава бяха назначени по 5-6 заместник-министри и по 3-4 заместник-областни управители, всеки от които си доведе по 9-10 свои началници на нивата под него, а те – по 15-20 свои хора на нивата под тях…
  И беше толкова очевидно до какво ще доведе това. За него аз на няколко пъти алармирах с тревога до президента (следват изречения от тези материали, писани година и половина поред):
   -- “Абсолютизацията на квотите по формулата 8:5:3 се оказа бомба със закъснител и капан, защото е деструктивна и дори неморална”...
  -- “Издигането на квотите в абсолют е феодализация на властта и политиката. Маските и илюзиите са на път окончателно да паднат и да стане ясно, че не е важно дали си специалист, дали си можещ, дали си почтен, а дали си партиен активист”…
  -- “Нелепата формула 8:5:3 нанася колосални щети на мотивацията на администрацията”…
  -- “Нараства броят от слабо компетентни хора, а нерядко дори посредствени “мижитурки” наплодили се в министерствата чрез формулата 8:5:3”…
  -- “Дележът на държавните институции между трите партии по формулата 8:5:3 задълбочи тенденцията всяка институция да се превръща във феодално владение на съответната партия”…
  -- “А ако в някоя структура при началника и заместниците му се е получил блокаж в битката за власт, ведомството е разбито на ресори - в които всяка партия се разпорежда самостоятелно”…
  Очевидно, не бива да се паля толкова много и да ми се налага със сетни сили да преглъщам не съвсем цензурните думи, когато се натъквам на откровена пропаганда на хора, като тази одиозна личност!
  Но ми е наистина обидно, че няколко подобни глашатаи постоянно строят някакви измислени модели, пълнят с тях главите на поредните управляващи, с което осребряват близостта си до тях. После тези модели рухват, заедно със съответните управляващи, на България й става още по-зле, а на българина му се струпват още черни облаци на оцеляването и на тъгата по загубения рай – във въртопа на трудната битка за оцеляване в държава без правила, без ценности и без лидери.
  Само шепата глашатаи се е прехвърлила вече към следващите управляващи, пробутва им още един, поредния от обречените си на не-сбъдване и на провал модели…
  А ако човек се вгледа, може да си ги представи като онези, не съвсем поносимо миришещи четириноги, които вървят след властващите в джунглата или саваната едри бозайници и се прехранват с остатъците от тяхната трапеза.
  Само че едрите бозайници се сменят, стават жертва на борбата за власт, докато групата не съвсем поносимо миришещи четириноги като че е все същата. Защото е вечна.
  Тя и преди Прехода живя добре. И по време на Прехода живее добре. И след Прехода пак ще живее добре.
  За наша сметка…

  P.S. По въпроса за приликите и разликите между България и Румъния (която, според цитирания по-горе глашатай, бе вкарана в ЕС от сегашното ни правителство):

  Мой колега и добър приятел ми сподели преки впечатления от времето преди и около 25 април 2005 година, когато най-висшите български държавници – президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейска интеграция Меглена Кунева подписаха Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.

  ●● Най-напред, според този мой колега и добър приятел, правителството ни тогава се е опитало зад гърба на президента Първанов да определи като четиримата подписващи този Договор – премиера, външния министър, министъра по евроинтеграцията и нашия посланик в ЕС (тогава Станислав Даскалов). В момента когато президентът е разбрал това, той побеснял (и с право). Благодарение на огромни дипломатически усилия най-вече на хора от екипа на президента и на видни фигури в ЕК, все пак президентът бил включен сред четиримата, които ще подпишат Договора ни за присъединяване към ЕС.
  И затова, твърди моят колега и добър приятел, понеже дебелият том, съдържащ Договора за присъединяване на България към ЕС е бил отпечатан, като на титулния лист са били изписани заявените като подписващи го четирима представители на България, наложило се е върху този лист да бъде залепен (!!!) друг, на който били изписани вече тези, които после поставиха своите подписи (т.е. начело с президента)…
  ●● В същото време, от самото начало Румъния заела принципна позиция – Договорът ще бъде подписан от “голямата четворка” – президент, министър-председател, министър на външните работи и министър по европейската интеграция.

  ●● За церемонията на подписването в сградата на Ноймюнстерското абатство в Люксембург от България летял самолет, в който освен президента, пътували само или поне основно хора, участващи в правителството на премиера Симеон Сакскобургготски и свързани с него лица...
  ●● В аналогичния самолет от Букурещ за Люксембург за участие в церемонията пътували не само настоящите, но и всички бивши президенти, премиери, министри на външните работи, министри по европейска интеграция, главни преговарящи, председатели на водещите парламентарни комисии. Нищо, че някои от тях са непримирим политически противници и дори се съдят един друг. Защото членството в ЕС не е работа и дело само на текущото правителство, а на много и различни хора, работили за тази кауза.

  ●● От страна на България по време на церемонията на подписването говорил министър-председателят Симеон Сакскобургготски – тук президентът Георги Първанов отстъпил без съпротива, очевидно удовлетворен все пак, че ще сложи подписа си под Договора за присъединяването ни към ЕС...
  ●● От страна на Румъния говорил точно този, който трябва да говори – държавният глава, президентът Траян Бъсеску.

  ●● Българският министър-председател произнесъл словото си на френски език и с лице към официалните представители на ЕК…
  ●● Румънският президент благодарил накратко на официалните представители на ЕК и после, понеже подписването на Договора за присъединяване на Румъния е празник и успех на румънския народ, той основното си слово произнесъл на румънски език и с лице към румънските граждани.

  Ето това ми разказа моят колега и добър приятел, очевидец на всички тези перипетии и участник в церемонията. Може би малко да е сгъстил краските, но неговата безукорна лична почтеност, любовта му към страната ни, предаността му на каузата за европейско бъдеще на България ми дават основания да му вярвам.
  Най-малкото, защото всичко звучи много достоверно. И ясно показва какви са разликите между България и Румъния и защо Румъния е поставена от ЕС сега на няколко нива над България. Ако по-рано ние имахме известна преднина пред нея, то сега само за България се говори навсякъде в Европа като за лошото момиче, което с поведението си хвърля сянка върху смисъла, целите, темповете и перспективите на европейската интеграция.

  30.07.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___      _      _              ____ 
|_ _| / \ | | __ ___ / ___|
| | / _ \ | |/ / / _ \ | |
| | / ___ \ | < | __/ | |___
|___| /_/ \_\ |_|\_\ \___| \____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.