Още веднъж за плагиатството

  Мен моите преподаватели и научните ръководители са ме учили да не присвоявам абсолютно нищо от други автори и каквото и да използвам от тях, най-подробно да указвам първоизточника.
  Днес у нас заимстването на чужд труд е система.
  Ето, чета днес монография на колега. Както вече твърде много други наши автори, цялата глава за същността и съдържание на сигурността е почти едно към едно взето от мен.
  Разсъждавам над следните свои дилеми:
  1. Защо толкова много колеги по наука у нас смятат, че като в списъка от използваната литература укажат някоя моя монография, то с това са решили проблема си с заимстването? При това става дума не за преразказване на написаното и направеното от мен, а за преписване буквално със запетаите... Аз категорично смятам, че абсолютно всичко, което се копи-пейства практически едно към едно, трябва изрично да се посочи като взето от друг автор - с указване на публикация, страници от и до.
  2. Защо толкова много колеги у нас, като заимстват от някого и той е цитирал даден първоизточник, пишат така, сякаш те са използвали съответния първоизточник? Втъкаването в моя анализ на даден цитиран съвестно автор също е собствен интелектуален продукт, защото това втъкаване следва определена логика на идеи и аргументиране. Освен това най-често преводът от чужд език на цитираното е мой, а те като създават впечатлението, че цитират от първоизточника, си присвояват и моя превод. Но понякога да се преведе нещо ключово изисква много справки, консултации, внимателно обмисляне и заставане с името зад превода. Освен че заимстват без да се позоват на мен, моя труд, въпросните автори и заблуждават читателя, че са чели първоизточника. Аз съм го чел, работил съм търпеливо над тези 600 страници, те взимат моите 6 странички, синтезирани от 600-те и се правят на любознателна вода ненапита, изчела също същите тези 600 страници...
  3. Защо толкова много колеги у нас не се опитват да си дадат сметка, че заимстването на цели глави от чужди, в случая мои, книги не е само заимстването на конкретните страници - то е присвояване на цялата система, която заимстваният автор, сиреч аз, съм изградил чрез своите научни усилия, то е присвояване на езика, който аз се мъча да вградя в нашата наука, то е присвояване на научната култура, която аз се опитвам да съградя в нашата наука, то е присвояване на идентичността, на узнаваемостта, на различимостта, на отличимостта на автора, а понякога тази идентичност,тази узнаваемост, тази различимост, тази отличимост е всъщност мъничкото уникално, което ние, египетските роби в българската наука имаме...
  4. Защо толкова много колеги у нас не осъзнават, че като заимстват толкова много и толкова откровено, те въвеждат читателите в заблуждение, че заимстваното е тяхно и само тяхно и ако някой ден тези читатели вземат в ръцете си мои книги и срещнат вече познати неща, които са "зубрили" за текущи оценки, чели са внимателно, щудирали са в нощите пред изпитите, то естествено ще си кажат - това отдавна сме го чели, гледайте го Слатински, преписвал, преписвал, та се забравил. И това ще ми нанесе още един морален ущърб след усещането ми, че съм ограбен от заимствалия ме...
  Ще ме попита някой - защо когато говоря за плагиатство, спестявам имена?   Ами защото плагиатството е масово, значи е система и не е въпрос до отделни хора. Освен това то се толерира в нашата наука, поощрява се и се възнаграждава. И още - назовавайки отделното име, винаги проблемът от общ става частен и може да се създаде впечатление, че аз разчиствам лични сметки с конкретния човек. Но има и още нещо - след като съм безсилен да се преборя със системата, нямам достатъчно хъс да поставя поредния заимствал ме безобразно на място. Ще си мисля, че съм намерил някой слабак върху който да си изкарам гнева, защото нямам сили да променя нещата като цяло...
  
  23.12.2016 г.

  
  
  Допълнение:
  Колежка-професор ми бе разказала следния случай.
  
  Предава й за оценка своя курсова работа неин студент. Тя прочита работата и вижда, че освен името на автора, всичко друго е едно към едно нейна научна публикация. Обяснява това на студента. Той реагира адски възмутено:
  - Как ще е едно към едно Ваша публикация, като аз с толкова усилия, парички, сересета и тайни операции я измъкнах от личните авторски материали на преподавател от ... (следва названието на крайморски) университет!
  
  Та днес и аз така. Чета получено по мейла за оценяване есе на студентка и гледам - едно към едно моя публикация, само името нейно. Попитах я защо е постъпила така, та нали аз веднага ще позная, че текстът е мой! А тя удивено и притеснено ми отговаря:
  - Честно казано, преписах го от един автореферат на докторска дисертация!
  
  27.12.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __  __   ____           _____   ____  
\ \/ / / ___| _ __ |___ / | _ \
\ / | | _ | '_ \ |_ \ | |_) |
/ \ | |_| | | | | | ___) | | _ <
/_/\_\ \____| |_| |_| |____/ |_| \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.