Диптих за една удивителна и невероятно необходима за прочитане книга

  1.
  Една удивителна и невероятно необходима за прочитане книга Тило Сарацин "Германия се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск".
  Отдавна не бе ми се случвало да бъда впечатлен и направо респектиран от някоя книга, но тази си струва!
  Ние също се нуждаем български майстор като Тино Сарацин да напише книгата "България се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск".
  Поне първите 250 страници от тази книга се разминават със (само)заблуждаващото се мое очакване, че ще се говори за бежанската опасност (агресия, напаст, вълна - кой както си я мисли).
  Не, това е книга за бедността, за справедливостта, за образованието, за качеството на живот, за труда, за личната отговорност на всеки за своето съществуване и развитие. За това как по-съвестните, по-трудолюбивите, по-отговорните, повече трудещите се, по-съзнателните, по-образованите, повече придържащите се към понятия като ценности, морал, съзнателност, дълг, стават и първите жертви на нерядко криворазбраната (а не истинската) солидарност и със създадените от тях ресурси (материални, финансови, когнитивни, т.е. свързани със знанието, човешки) позволяват да се прави още по-широка и по-дълбока пропастта, в която ще се сринат и те - напълно несправедливо и абсолютно незаслужено.
  Ние имаме остра потребност от подобна книга. Този жизненоважен дебат у нас не се води.
  У нас изобщо не се води съдържателна, фундаментална дискусия за настоящето и бъдещето на България.
  И тя не се води по редица причини. Една от тях е, че България бавно и полека изпадна под диктатурата на простотията, на простите управленци на всички нива, във всички структури, във всяка дейност и във всяко населено място.
  Диктатурата на простотията не мисли за настоящето и бъдещето. Тя алчно и брутално се грижи само собственото си възпроизводство. Защото само умножавайки се, тя се увековечава.
  
  05.12.2016 г.
  
  
  2.
  Отново ще кажа изключително добри думи за тази книга - Тило Сарацин "Германия се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск"!
  Според мен тази книга трябва да се прочете от всеки, който е загрижен за бъдещето, дори за близкото бъдеще на България. Ако можеше някак това да стане задължително четиво за политиците ни!
  Отдавна не се бе случвало книга да произведе върху цялата ми система на мислене, анализиране и прогнозиране толкова силно впечатление и влияние.
  Да, книгата е за Германия, но тя в голяма степен е и за България. Социална политика и бедност, възпитание на децата и младите, образование и лична отговорност на индивида, етнически и религиозни проблеми, постепенно плъзгане към алармистки и катастрофични сценарии - тук има от всичко по много и със сериозно ниво дебатирането, базирано на статистически данни и изследване на тенденции.
  
  За съжаление, у нас няма скоро да се появи подобна книга - ""България се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск"! Ние сме слепи и глухи за най-насъщните се проблеми. Ние - като общество, но и елитът ни преди всичко - елитът политически, икономически, финансов, културен, регионален, религиозен.
  
  Отново и отново ще кажа, България е в черната дупка на процеси, набрали страховита скорост след 2010 г. България е във властта на управленското дилетантство, на елементарните хора на власт, на простотията и абсолютната липса на каквото и да било перспективно стратегиране. България не се управлява. Тя има една аматьорска прослойка от властници, които са на светлинни години от насъщните потребности на държавата, обществото и гражданите. Достатъчно е да се види премиерът. Достатъчно е да се взрем в сферата на образованието...
  
  -- Да, оказват своето влияние всички процеси след 1990 г., корабокрушенията и лутанията на Прехода. В първото десетилетие след Промените България претърпя много драми, жестока финансова и политическа катастрофа, но намери все пак верния път...

  -- Да, оказват своето влияние и всички процеси след 2000 г. Вече бе решен главният въпрос на Прехода - Приватизацията, трансферът на националното богатство в частни ръце. С което самото понятие Преход загуби смисъл, защото бе решен главният въпрос на Прехода. Няма да коментирам как той бе решен. Важното е, че бе решен и вече да се говори за Преход загуби смисъл и съдържание.
  Освен това България хвана интеграционните влакове, с което бе решен и проблемът със Стратегическия и Геополитически избор. Това също е намиране на верния път. И слава Богу, не е никак без значение.
  
  Но най-силно влияние днес оказват процесите след 2010 г. Това са загубени години за България. Тя не се управлява умно и разумно, тя, пак ще кажа, е под властта на безпросветната липса на визионерство, на съвременни управленски стратегии и модерни управленски технологии. България се управлява неграмотно, непрофесионално, неинтелигентно и неефективно. Възможностите за подобен тип слабо, безхарактерно, имитационно, симулационно, профанно управление са вече изчерпани. Да се продължава с него е равносилно на катастрофа. Цялото общество чувства задънената улица, запушването на политиката и липсата на път и перспектива. само че обществото не е осъзнало, че това е заради хората, на които то поверява властта през последните 6-7. Те са абсолютно несъстоятелни като управленци и тотално вредни за европейското настояще и бъдеще на България. Те са с ориенталски манталитет и ориентализират България. Ориентализация с шоплушки търчи-лъжи и дълбоко провинциален тарикатлък... Това превръща държавата ни в уродлива полуджунгла с нагъл отказ от правосъдие, в увредена от корупция система за вземане на повърхностни и глупави политически решения, във вредна механична сума от разкоординирани и затънали в нищонеправене институции, които не произвеждат сигурност и стандарт, развитие и просперитет.
  
  Ние имаме нужда от много сериозен размисъл и разговор за България. В духа на тази книга. Тя не е най-добрата от всички, които могат да се напишат и за България, но в момента няма по-добра от нея. Тя е като спусков механизъм, като начална точка, като стимул за започване на българското освестяване.
  Затова я препоръчвам горещо. Макар с някои неща в нея да не съм съгласен. Но съм убеден - ние трябва да започнем да си задаваме същите въпроси. Трябва да започнем.
  Ако вече не е станало твърде късно...
  
  07.12.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                      _   _ 
| | __ __ __ _ | | | |
| | \ \/ / / _` | _ | | | |
| | > < | (_| | | |_| | | |
|_| /_/\_\ \__,_| \___/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.