Изпратено от Илия Налбантов (нерегистриран) на Вт., 19/05/2009 - 16:36.
На страница 74 по повод трагичните събития от Кербала, се прави извода, че националната сигурност, 12 години след мисията ни в Камбоджа продължава да бъде "...слаба, разфокусирана, в нея има доста наивитет, непрофесионализъм - като следствие от системното и обезкръвяване". Истинската причина е по-дълбока, а не системното обезкръвяване. Липсата на каквато и да е идея да имаме, основана на системни научни изследвания държавна политика за национална сигурност и отбрана. Греховете на всички върховни главнокомандващи на въоръжените сили и на всички министър-председатели, за тези 20 години на преход, не са свързани толкова с "обезкръвяването", колкото, с факта, че те поотделно и всички заедно, не направиха нищо, абсолютно нищо, нашите експерти ДА НЕ продължават да се учат да преписват, в повечето случаи неграмотно, чужди постулати, а да могат да създават родни такива. Те не направиха нищо и малкото сътворено от мислещи хора ДА НЕ бъде "замразявано" в папките на архивите, а да вижда бял свят в образователните ни институции. Нашите държавни ръководители се страхуват от компетентни и мислещи експерти и не желаят да се издължат на обществото ни за курбана даден по джунглите и пустините, и по този начин всеки път повтаряме едни и същи грешки. Даже напротив, истинските виновници за всестранната неосигуреност на нашите момчета в операции, по правило се издигат в йерархията и стават недосегаеми, както за съда, така и за порицанието на обществото. Трудно ще се намерят държавници, които да изгонят търговците от храма на сигурността и отбраната.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
На страница 74 по повод трагичните събития от Кербала, се прави извода, че националната сигурност, 12 години след мисията ни в Камбоджа продължава да бъде "...слаба, разфокусирана, в нея има доста наивитет, непрофесионализъм - като следствие от системното и обезкръвяване". Истинската причина е по-дълбока, а не системното обезкръвяване. Липсата на каквато и да е идея да имаме, основана на системни научни изследвания държавна политика за национална сигурност и отбрана. Греховете на всички върховни главнокомандващи на въоръжените сили и на всички министър-председатели, за тези 20 години на преход, не са свързани толкова с "обезкръвяването", колкото, с факта, че те поотделно и всички заедно, не направиха нищо, абсолютно нищо, нашите експерти ДА НЕ продължават да се учат да преписват, в повечето случаи неграмотно, чужди постулати, а да могат да създават родни такива. Те не направиха нищо и малкото сътворено от мислещи хора ДА НЕ бъде "замразявано" в папките на архивите, а да вижда бял свят в образователните ни институции. Нашите държавни ръководители се страхуват от компетентни и мислещи експерти и не желаят да се издължат на обществото ни за курбана даден по джунглите и пустините, и по този начин всеки път повтаряме едни и същи грешки. Даже напротив, истинските виновници за всестранната неосигуреност на нашите момчета в операции, по правило се издигат в йерархията и стават недосегаеми, както за съда, така и за порицанието на обществото. Трудно ще се намерят държавници, които да изгонят търговците от храма на сигурността и отбраната.