Изпратено от nslatinski на Пет., 20/02/2009 - 17:30.
Мисля си да тегля чертата под съветите ми за Ирак и да направя анализ какво всъщност се случи там и за нашето участие. Но чакам да излезе книгата ми "Ирак. така съветвах президента". Аз си давам сметка, че България имаше малко пространство за маневриране и при всеобщата нагласа на елита да слуша и да изпънява външната воля, заради характерния ни сателитен синдром, може би в края на краищата щяхме да правим това, което правихме - глупаво и елементарно не показахме, че имаме каквато и да било външна политика, освен слагане и подлагане. Но исках да се опитам да убедя президента, че шансът на българските политици да станат държавници е ако успеят да изработят своя, национална, разбирана, а по възможност и подкрепяна от обществото политика. Вече 20 години, независимо какво говорят в опозиция, щом дойдат на власт, нашите политици загубат всякаква принципност, всякаква самостоятелност и управляват по инерция, без креативност, без идеи, внушаемо, рефлексивно, с една цел - да удържат до края на мандата. Тотална липса на визия, на стратегическо мислене.
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Мисля си да тегля чертата под съветите ми за Ирак и да направя анализ какво всъщност се случи там и за нашето участие. Но чакам да излезе книгата ми "Ирак. така съветвах президента". Аз си давам сметка, че България имаше малко пространство за маневриране и при всеобщата нагласа на елита да слуша и да изпънява външната воля, заради характерния ни сателитен синдром, може би в края на краищата щяхме да правим това, което правихме - глупаво и елементарно не показахме, че имаме каквато и да било външна политика, освен слагане и подлагане. Но исках да се опитам да убедя президента, че шансът на българските политици да станат държавници е ако успеят да изработят своя, национална, разбирана, а по възможност и подкрепяна от обществото политика. Вече 20 години, независимо какво говорят в опозиция, щом дойдат на власт, нашите политици загубат всякаква принципност, всякаква самостоятелност и управляват по инерция, без креативност, без идеи, внушаемо, рефлексивно, с една цел - да удържат до края на мандата. Тотална липса на визия, на стратегическо мислене.