Мисля си да тегля чертата под съветите ми за Ирак и да направя анализ какво всъщност се случи там и за нашето участие. Но чакам да излезе книгата ми "Ирак. така съветвах президента". Аз си давам сметка, че България имаше малко пространство за маневриране и при всеобщата нагласа на елита да слуша и да изпънява външната воля, заради характерния ни сателитен синдром, може би в края на краищата щяхме да правим това, което правихме - глупаво и елементарно не показахме, че имаме каквато и да било външна политика, освен слагане и подлагане. Но исках да се опитам да убедя президента, че шансът на българските политици да станат държавници е ако успеят да изработят своя, национална, разбирана, а по възможност и подкрепяна от обществото политика. Вече 20 години, независимо какво говорят в опозиция, щом дойдат на власт, нашите политици загубат всякаква принципност, всякаква самостоятелност и управляват по инерция, без креативност, без идеи, внушаемо, рефлексивно, с една цел - да удържат до края на мандата. Тотална липса на визия, на стратегическо мислене.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _       ____    ____          
| |__ | | |___ \ |___ \ __ __
| '_ \ | | __) | __) | \ \ / /
| | | | | |___ / __/ / __/ \ V /
|_| |_| |_____| |_____| |_____| \_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.