За езика на властта в първо лице единствено и неповторимо число

  Слушах преди няколко дни как Той говори за поршетата и сланината, по-рано - за кюфтаците и шестаците, преди това - за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това…
  Ужас!
  Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е...
  
  И най-тъжното и горчивото е, че по този начин говори първото лице в изпълнителната власт на моето Отечество!
  Но нека... Нека говори - така поне утре, като се питаме защо и как от 28-о място сред 28 страни-членки на ЕС сме се оказали 38-и от 38 страни-членки в ЕС, някой колекционер на подобни изказвания, събрал ги в един обемист том, ще ги ни ги покаже като криво огледало – за да видим в това криво огледало виновника за дереджето си: това сме Ние, всички тези, които са, които сме причината за подобно следствие - първото лице в изпълнителната власт да говори по този начин в първо лице единствено и неповторимо число…
  Ние сме Причината за това Следствие. А това Следствие е Причината, на която ние сме Следствие и й търпим последствията, които тя ни причинява.
  
  Ноам Чомски, световно известният автор на алтернативни на официалните политически и геополитически мнения в САЩ, освен редица други изключително важни неща в лингвистиката, изследва и влиянието на езика върху съзнанието – индивидуално и обществено. Той показва и доказва, че не само каквито сме ние, такъв ни е езикът, но и по силата на обратната връзка - какъвто ни е езикът, такива сме ние.
  Ето защо властта, която говори така, както си говори народът, за да я разбирал той по-добре – кюфтаци, шестаци, простаци, българите са като кучетата; постоянно ги мачкам на избори, банда некадърници и проч. работи от типа на споменатите поршета и сланината, всъщност извършва ценностно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ срещу съзнанието на обществото и неговата култура.
  
  Защото когато властта говори по този начин, тя нормативизира и оценностява това говорене, т.е. превръща това говорене в норма и му придава определена социална ценност, всъщност „ценност“. И го превръща в рамката, в която обществото разсъждава, оценява, разговаря за и обговаря насъщните си проблеми. Властта с неграмотното, диалектно, простеещо и доста често просташко говорене сваля летвата ниско, скъсява непростимо хоризонта на народа, затваря го в своите изразни средства като в железни скобки и народът започва да обитава само това изпростяло и свито умствено и „ценностно“ пространство, в което с говоренето си го е затворила властта. Общественото съзнание става такова, на какъвто език властта проблематизира насъщността на обществото. Изразяването, т.е. говоренето на обществото се вмества в изразяването, т.е. говоренето на властта. Сработва обратната връзка – какъвто е езикът ни, такива сме ние.
  Не е фатално, че има чалга, всеки може да си тананика нещо от чалгата. Фаталното е, когато нивото на мислене и изразяване се чалгизира, когато общественото съзнание се чалгизира, когато езикът и мисленето ни станат чалга, когато таванът на знания и потребности се изродят в чалга.
  Ако властта продължи да говори простеещо и понякога просташки, а все по-често опростачено, това изпростява обществото, поощрява в него простащината и плоди все повече сред него опростачени хора.
  
  Затова трябва да се помни винаги неизбежното наличие на обратната връзка:
  Каквито сме ние, такъв ни е езикът, но и какъвто ни е езикът, такива сме ние.
  
  И още по-страшната обратна връзка неизбежно е в сила:
  Каквото е обществото, такъв е езикът на властта, но и какъвто е езикът на властта, такова е обществото.
  
  Затова вече става неуправляем рискът срамът ОТ и позорът НА езика на властта да се превърнат за една част от нас в позор НА и срам ОТ обществото…
  
  04.12.2015 г.