Метастаза на болестта на обществото

     В Историята може и да не съществуват абсолютно преки аналогии, но тя е неизчерпаем източник за проспани предупреждения от народи, които нямат вградени в себе си системи за ранно сигнализиране (казано по-наукообразно) или са с приспан инстинкт за самосъхранение.
  Безчинствата и психопатологиите на фашизоида не са никак безобидни. Той оскверни и унижи самото понятие патриотизъм като характерна присъщност на огромна част от обществото ни, после омърси с мазните си от цинизъм пръсти русофилството като съществена характеристика на една немалка част от нашето общество, а сега вече плюе върху все още съществуващата ни нормалност.
  Нека не си мислим, че този едновременно лумпенизиран левичар и свръхпатриотарски десничар е само грозен и гаден цирей върху лицето на обществото. Не, той е част от болестта на това общество, той е една от метастазите му.
  Нима не виждаме какви мощни вълни на шовинизъм, ксенофобия, омраза към другостта – политическа, етническа, религиозна, ценностна, разтърсват като спазми страната ни, разкъсват социалната й тъкан, самонадъхват се с безогледен реваншизъм и тотално отрицание, с лузърска бруталност и маргинална реакционност, с войнстващ антиевропеизъм и арогантна антидемократичност. Въпрос на време е тежката болест, която постепенно превзема жизненоважни органи, ключови умствени центрове и базисни системни дейности в обществото ни да се излее в агресия, във социалпатриотарство, в отприщени тъмни страсти.
  Фашизоидът на това разчита – той се храни с всичко лошо, което обърканото и обезнадеждено общество секретира. Той паразитира върху житейските катастрофи на милиони българи, върху отнетия им нагло от Кой-Олигархията Преход, върху липсата на лидерство в държавата и политиката, върху докопването до висшите етажи на властта на откровена опоростаченост. Той паразитира върху социалния разпад, върху загубата на ориентация, върху липсата на смисъл в това, което ни се случва, върху неспособността на елита да конструира някакъв обяснителен механизъм на ставащото и някаква кауза, някаква цел, някаква представа за какво ни е всичкото това, защо се мъчим като народ и самоизмъчваме като общество, защо ручаме жабетата и от гадния им вкус непрекъснато повръщаме отчаяние, обезверяване и остро чувство за загубеност на всичко, което ни бе скъпо и си струваше да го запазим, за да я има България и нататък.
  Този беснеещ левичарски фашизоид всъщност е едно от най-последните предупреждения, че ако днес, най-късно утре не се опомним, после ще бъде късно, безнадеждно късно.
  
  23.10.2015 г.