За стремителното ни плъзгане надолу по улея на Историята

  Между интересните книги, които чета и интересните (поне за мен) научни неща, които пиша, хвърлям поглед из медиите и социалните мрежи – да видя има ли някой по-интересен коментар.
  Може би ще прозвуча прекалено песимистично и безкрайно крайно, но с няколко думи ще синтезирам това, над което работя като по-сериозен анализ на катастрофата – политическа, икономическа, финансова, социална, културна и ценностна, в която се намира България.
  
  Независимо дали иде реч за политика, за национална сигурност, за разпад на държавността и дори за футбол, не може да се избяга от следните жестоки истини.
  
  1. Постпреходното статукво.
  Държавата и практически всички основни дейности в обществото ни са заклещени, стегнати, заключени, притиснати от железен, неразчупим и неразкъсваем корсет, който малко по-политологически се нарича „постпреходно статукво”.
  Този корсет отрича всякакво развитие, унищожава в корена й всякаква мисъл за промяна, консервира катастрофичната ситуация и спира въздуха за каквото и да било съществуване към по-добро на страната.
  Ние така сме попаднали в неговите лапи, че нямаме мърдане; започваме да се задушаваме от липса на кислород; обхваща ни клаустрофобична паника от тясното и стеняващо се около нас пространство; от липсата на каквото и да било движение ключови функции, органи и мускули на социалния ни организъм атрофират, разкапват се, отказват да работят, самоизключват се и деградират.
  
  2. Държавното устройство.
  Конструкцията на държавата и начина, по който тя функционира – по формални демократични процедури и с дълбоко недемократична, олигархична, плутократска и склонна към репресии същност, не могат да произвеждат нито сигурност, нито свобода, нито справедливост, нито жизнен стандарт, нито общи цели, нито бъдеще.
  Ние като общество се превърнахме в роби на „демократичния фундаментализъм” и на „законовия цинизъм”. При първия е важна фОрмата на политическата конструкция, която оправдава всяка неправда, всяка несправедливост, всяко реално посегателство върху свободата и сигурността на общесвтото – та нали всичко се прави по привидно демократичен начин! При втория обществото и индивидите са жертва на буквалното, без отчитане на националните интереси и потребности на българския народ, прилагане на закони – та нали се казвало „лош закон, но закон”! И тези закони - пошли, продажни, плодящи корупция, убиващи народа, съсипващи бизнеса, разнормализиращи, ориентализиращи и изриващи кръвта и духа на държавата - всъщност узаконяват беззаконието и генерират хаос, анархия, чудовищна деинтелектуализация, деиндустрализация и деевропеизация на територията, за която по инерция и по принцип продължаваме да си мислим, че представлява държава и се нарича България.
  Впрочем, може да се прочете на този сайт и моят текст „Гръбнакът на статуквото” (http://nslatinski.org/?q=bg/node/750), за да се види, че постпреходното статукво си има гръбнак, който го „поддържа и крепи, обслужва го и го обгрижва, бди над него и му помага да се възпроизвежда. Въпросният гръбнак се е формирал общо-взето постепенно и необратимо през изминалите 25 години, той има ключова роля в опазването на статуквото, защото е много силен и лесно адаптиращ се инструмент в ръцете на реалните господари на страната и техните политически, икономически, финансови и медийни марионетки.”
  
  3. Дълбокото разделение.
  Всички говорим за България. Но на практика ние вече имаме не една, а две Българии.
  Едната България, олигархичната, е тази на олигарсите и свързаните с тях твърде и твърде богати хора, както и на голяма част от обслужващите ги политици, бизнесмени, медийни собственици и контролиращи силовите групировки донове.
  Другата България, асоциализиращата се, е на останалите 90-92% българи – те са много различни помежду си, но имат някои общи черти, като например отсъствие на надежден контрол върху жизнените си стратегии (малък пробив в техните планове и започват да валят към социалното дъно); засилващо се дезангажиране от политиката и обществените процеси; загуба на вяра в добрите дни за България; преследване на индивидуални стратегии за оцеляване и др.
  Това разделение се засилва, пропастта между двете Българии става все по-дълбока и все по-широка. Двете силно асиметрични Българии се мразят една друга, не се чувстват части от едно, камо ли единно цяло и взаимно си пречат и проклинат.
  Само че олигархичната България държи властта, цялата власт в страната, държи финансите (и систематично ги източва), държи големия, про-монополистичен бизнес (или се храни с него и от него), държи медиите (и ги използва за бухалки и за посяване на разврат, смрад и всякаква нецензурна гад), държи силовите структури (които са държавни и частни, но като репресивни инструменти са подчинени на олигархични цели и централизирана воля) и води ежедневна асиметрична, хибридна война срещу другата, асоциализиращата се България, като по този начин не само засилва и прави още по-олигархична себе си, но я прави и нея още по-слаба и още по-асоциализираща се.
  
4.Липсата на воля за промяна.
  Изтичането – чрез тотално бягство от страната ни - на мозъци, работна ръка, талант, креативност, репродуктивност, генетичен фонд, енергия и воля за развитие, както и тоталното отдръпване на мислещите, образованите, можещите и знаещите хора от обществените процеси, от политиката, от партиите, от всичко, което правят политиците (а те правят исторически компромиси и географски подялби на ресурси, акции, банкови запаси, еврофондове, държавни поръчки, обработваеми земи и крайбрежия), остави България без критична маса от хора, които да искат обща, национална промяна – промяна за държавата, промяна за обществото, промяна за народа, промяна за хората. Всеки се стреми само и единствено към евентуална лична промяна. И България е болна, тежко болна, раково болна, смъртно болна от липса на воля, на амбиции, на усилия, на желание, на опити за промяна.
  
  Такива са констатациите, такава е диагнозата. Аз, обаче, не мога да кажа какво трябва да бъде лечението. По-скоро знам, че в рамките на нашата система лечение за системата ни няма. Лечението може да бъде извън-системно, не-системно, срещу-системно, анти-системно.
  Великият Айнщайн бе казал: „Нито един проблем не може да бъде разрешен от същото ниво на съзнанието, което го е създало.”
  В този дух, перифразирайки Айнщайн, за мен е повече от ясно, че нито един фундаментален проблем на сегашната българска държава не може да бъде решен на същото ниво на функциониране на сегашната българска държава, на което тя е създала този фундаментален проблем.
  В рамките на сегашната конструкция на държавата ни, в рамките на сегашните нейни закони лечение на нашата държава е невъзможно. При тази си своя конструкция, при тези си свои закони, България не просто загнива и загива, тя ускорява своето загниване и загиване.
  България лети по улея надолу, това й летене е самоускоряващо се. Политиците ни предлагат мерки, чрез които ние някак да забием пети в хлъзгавата материя, по която хвърчим, да се задържим за крайчеца на улея, за някоя негова лайсна или недотам добре завъртяна бурмичка.
  Няма да се получи.
  Безнадеждно е народът сляпо, глухо и нямо да вярва, че свободното падане чрез хвърчане по стръмния и хлъзгав улей може да се спре като забием пети в улея или се заловим за перилата му.
  Именно поради това преди време написах, че „Държавата ни се нуждае от преучредяване. Което значи – от преформатиране и рестарт”.
  И продължавам да смятам, че друга алтернатива няма. Само че и на тази единствена алтернатива времето изтича със скоростта на свободното падане на лишено от свободна воля тяло при летенето му по стръмния и хлъзгав улей на Историята...
  
  04.09.2015 г.

Слатински, когато беше в парламента какво направи за да спасиш нацията от "подхлъзване по улея на историята" ?!!

Да, добър въпрос! Без да се оправдавам, защото някои неща не подлежат на оправдание, само ще напомня, че аз не съм в парламента вече 21 години!