Прочетох, че един симпатичен младеж се е отказал да бъде говорител на нещо, което говори взаимно изключващи се неща, защото е съставено от взаимно изключващи се групи и хора. Проблемът не е в говорителството, а в това, че там има несъвместимост. Първата несъвместимост се нарича "Кунева" - воденичният камък на това, което остана без говорител.
  
  Признавам си, че от български партии, българско ляво и дясно и от всички други подробности от българския политически пейзаж не разбирам. Още повече, че за мен е важно Как се управлява България, а вече втори проблем е Кой я управлява. Изключвам от своя обществен радар лумпеноидни и фашизоидни мутации от типа на цензуристите и атакистите (това са не партии, а секрети, които отделя болното ни общество).

Имам си 4 опорни точки :) , а по-скоро 4 опорни пункта, които ми позволяват да ориентирам своите симпатии за някоя политическа структура.
  
  Първият опорен пункт е:
  Никакво заиграване с ГЕРБ, ДПС и БСП. Това са трите лица на статуквото, марионетното поведение, обслужването на олигархията и производството на политическа, икономическа, финансова и ценностна корупция.
  
  Вторият опорен пункт е:
  Никакво заиграване с патриотарски структури, които мразят Различните и Другите. Да бъдеш патриот, родолюбец означава да си За България и българските граждани и да обичаш, а не да си Срещу част от българските граждани и да мразиш.
  
  Третият пункт е:
  Никакво заиграване с такива, които отричат европейския избор на България. България (заради себе си) може и да не е процъфтяла засега в Европа, но извън Европа тя съвсем няма да прокопса.
  
  Четвъртият пункт е:
  Никакво заиграване с такива, които насочват погледа на хората назад, към миналото, към несвободата, към зависимостта, към това някаква невъзможна вече държава да се грижи как да живееш, как да мислиш, какво да правиш и в какво да вярваш. Далеч по-честно и истински почтено е да казваш на хората, че не трябва да униват, че трябва да си вярват, да са смели, да поемат отговорността и риска да отстояват принципите си, да се борят да успеят, да подредят страната си, така че младите хора да не се спасяват с бягство от нея и обръщайки се с гняв назад. Неволята не идва с викане и вайкане, а със запретване на ръкави и работа, смелост, вяра и риск.
  
  Такива са моите схващания и те се базират на четирите ключови за мен понятия:
  Индивид, Общество, България, Европа.
  
  Не ме е страх, че гласът ми може да отиде "напразно", т.е. за някой, който евентуално няма да влезе в парламента. Демокрацията в никакъв случай не означава да гласуваш само за партии, които гарантирано влизат в парламента. Кои да влязат се определя предварително от олигархията и нейните ПР-мошеници от типа на голфър-социолози.
  И да се гласува според спуснатите предварително резултати не е в духа на зрялата демокрация, напротив - то е не просто не-демократично, а антидемократично - то е израз на пазарно-ориентирана тоталитарност, която няма нищо общо с пазарно-ориентираната либерална демокрация, в която ценностите са слепващите сили на обществото.
  
  Категорично съм убеден, че последният ресурс на българската демокрация е моралният. Затова смятам, че е болезнен удар срещу протестиращия импулс на обществото фактът, че хора, прилепили се към неговия протест могат да заемат ключови места в служебното правителство.
  Така излиза, че отново и отново едни протестират, а други яхват протеста; че едни са водени от морални подбуди, а други са присвоили техния протест за личните си кариери.
  Как утре хората ще излязат на протести в името на България и срещу проолигархичните и прокорупционни безобразия, след като при всеки нов протест обществото ще подозира, че в челните редици на протеста са онези, които чисто кариеристично и лично изгодно разиграват картите и подреждат къщичката си от карти или от пулове за домино?...
  
  Николай Слатински
  04.08.2014 г.