Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

И богат, и невредим

  За изминалите тридесетина години след 10 ноември, пътищата ми се пресекоха по някакъв начин с мнозина от най-преуспяващите бизнесмени на Прехода.
  Първите срещи бяха с повечето от не митичната, а съвсем реална Г-13 – хора, наредили се на голямата маса с ножове и вилици в ръка и очакващи да им се сервира като печено прасенце икономиката на България, за да си отрежат апетитни парчета.

Бицепси и алфа-мъжкари

  Човекът е започнал прехода си от биологично същество (животно) към социално същество, когато е пренасочил значителна част от инвестирането на енергията си от мускулите към мозъка.
  В този смисъл културните антрополози, социалните психолози, изследователите на обществата и учените в сигурността знаят, че анормалното пренасочване на енергията от мозъка към мускулите е индикация за процес на ребиологизиране (завръщане в преимуществено животинско състояние) и десоциализиране на индивида (загуба на някаква част от човешкостта му).

Тим О'Райли, "Бъдещето. Какво ни носи то и защо това зависи от нас"

  Честит празник!
  Убеден съм, че именно този празник е Националният ни Празник!
  Единственият празник, който ни обединява и вдъхновява.
  Аз го посрещам с книга в ръка. Някога едно от децата ме питаше - тате, ти какво правиш като работиш? Казвам му - чета. А като почиваш? Пак чета. Как така? Ами като чета защото трябва, това е работа, а когато чета за удоволствие, това е почивка!

За мозъка и свободата

  1.
  Някога, по времето на социализма, бях забелязал нещо, за което сме си говорили многократно с приятели - състуденти и после съаспиранти в Харков, тогава в Ураинската ССР, част от СССР, а именно:
  Колкото по-малко вътрешнополитически успехи има системата, толкова повече тя се хвали с външнополитически успехи.

Де юре в Европейския съюз, а де факто в Евразийския съюз?

  Признавам си - преди всичко и много силно като българин ме смущава безпрецедентността на следния факт:
  
  Нямам спомен от последните тридесетина години на демокрация,
и президент, и премиер да носят поотделно и заедно в течение само на няколко дни (а не знам колко често в международните отношения изобщо се случват подобни последователни воаяжи на възможно най-високо равнище в друга държава)
  един толкова извънредно скъп и така неистово желан от домакина (сякаш е генерал-губернатор или генерален секретар) подарък.
  Подарък за държавен глава на страна, с която нямаме
  нито общо членство в системи за колективна сигурност,
  нито стратегическо партньорство,
  нито общи политически ценности,
  нито съвместни позиции и стратегически оценки по ключовите предизвикателства и рискове за глобалната, континенталната, регионалната и националната сигурност,
  какъвто е АЕЦ "Белене"!!

Експорт на съдържанието